— Във всичко освен по кръв той беше мой брат. Може би единственият, когото някога ще имам.
— Разбирам. — Доло погледна гробовете, после слънцето. — Най-добре да тръгваме. Отсъствието ми ще бъде открито и ако започнат да търсят колата, вероятно ще намерят и твоите пакети.
Джин кимна и вдигна лопатата.
Заравянето на гробовете й отне няколко минути и когато свърши, тя върна лопатата в совалката.
— Няма смисъл да стои отвън и да ръждясва — обясни тя.
— Правилно.
Нещо в гласа му я накара да се обърне и да го погледне.
— Има ли нещо?
Той гледаше намръщен дупката от взрива в совалката.
— Сигурна ли си, че не е вътрешен взрив?
— Абсолютно — кимна тя. — Защо?
— Когато по-напред ти се изненада, че совалката не е била открита, аз заключих, че по някакъв начин причината за това е в самата совалка. Но това… — Той махна с ръка към съборените дървета. — Това не би могло да се скрие от самолетно разузнаване.
— Съгласна съм. Това е твоят свят… имаш ли някаква представа защо още никой не се е появил?
Той бавно поклати глава.
— Този район е доста настрана от редовните въздушни пътища, с което може да се обясни защо мястото не е открито случайно. Но аз не разбирам защо нашата отбрана не е издирила резултата от сполучливия си удар.
Джин пое дълбоко дъх. Дълго си беше задавала същия въпрос… и беше стигнала само до един приемлив отговор.
— Освен ако се дължи не на вашата отбрана.
Доло се намръщи.
— Кой друг би могъл да бъде?
— Не зная. Но тук стават някои странни неща, Доло. Точно затова дойдохме, за да ги изясним.
— И да промените онова, което не ви харесва? — подхвърли язвително той.
Лицето й пламна.
— Не зная. Надявам се да не е така.
Той я гледа няколко секунди.
— Аз мисля — каза най-после Доло, — че останалата част от този разговор трябва да довършим в присъствието на баща ми.
Устата на Джин пресъхна.
— Почакай минутка, Доло…
— Сега можеш да избираш между три възможности, Джасмин Моро. — Лицето на Доло отново се беше превърнало в безизразна маска, гласът му бе суров, почти студен. — Да дойдеш с мен и да приемеш решението на моето семейство какво да правим с теб. Или да откажеш да признаеш истинската си самоличност и цел на пристигане пред моя баща и веднага да си тръгнеш, в който случай до полунощ цяла Квазама ще бъде на крак да те търси.
— При условие че ще можеш да се върнеш самичък през гората — тихо каза Джин.
— При това условие, да. — На лицето на Доло трепна един мускул, но иначе то остана непроменено. — Което, разбира се, е последната ти възможност: да оставиш гората да ме убие. Или ти лично да го сториш.
Джин въздъхна с чувство на поражение.
— Ако баща ти реши да ме предаде на властите, аз няма да остана пасивна — предупреди го тя. — А ако бъда принудена да се бия, много хора ще бъдат ранени или убити. При това положение все още ли искаш да ме върнеш във вашата къща?
— Да — без колебание отвърна той.
И тогава Джин разбра, че изборът наистина е ясен. Тя можеше или да го приеме, или да го отхвърли.
— Добре — въздъхна тя. — Да тръгваме.
— Моят син знаеше още от началото, че си различна — каза Круин Самън, втренчил немигащ поглед в Джин, докато премяташе в ръка блокче храна за критична ситуация от отворения й на масата пакет. — Виждам, че е сбъркал само в мащаба.
Джин се насили да посрещне погледа на по-възрастния Самън. Вече нямаше смисъл да продължава да се прави на покорна квазаманска жена. Единственият й шанс беше да ги убеди, че е равна на тях, човек, с когото може да се сключи сделка.
Да ги убеди да сключат такава сделка, разбира се, беше нещо съвсем различно.
— Съжалявам, но беше необходимо да ви излъжа — каза тя. — Трябва да разберете, че тогава бях безпомощна и се страхувах за живота си.
— Един демон-боец безпомощен? — изсмя се Круин. — В историята за вашите нападения на Квазама не се споменават такива случаи.
— Обясних нашата версия на всичко онова…
— Да, вашата версия — пресече я грубо Круин. — Вие чувате от тези… чувате от тези…
— Трофти — подсказа тихо Доло от мястото си зад възглавниците на баща си.
— Благодаря. Вие чувате от тези чудовища, трофтите, които ни посетиха и говореха за мир, ще подчертая аз… вие чувате от тях, че ние сме опасни, и без дори да помислите за възможността, че те може да грешат, се готвите да ни обявите война. И недей да твърдиш, че това е грешка на други… Ако моят син не е познал името ти, аз го познах.
— Името й? — намръщи се Доло.
Джин облиза устни.
— Името на моя баща е Джъстин Моро — каза спокойно тя. — Името на брат му е Джошуа.
Доло пребледня и прошепна:
— Демонът-боец и неговата сянка.
Значи историите за баща й и чичо й като призраци не бяха забравени. Тя се намръщи.
— Трябва да разберете, Круин Самън, че според нас мохите бяха заплаха не само за нашите хора, но и за вашите. Когато взехме решение, обсъждахме въпроса и за вашето благосъстояние.
— Добрината ви очевидно е останала невъзнаградена — изръмжа саркастично Круин. — Може би шахни ще оценят по достойнство вашите действия.
