— Твоето семейство има такъв статут и власт във вашия свят?
По гърба на Джин преминаха тръпки. Баща й под домашен арест; политическата власт на чичо й Коруин несигурно балансирана върху нейните рамене…
— Поне за момента — въздъхна тя. — Има сили, които се опитват да го променят.
— И решението зависи от доклада, който ти ще занесеш? — попита Круин.
— По-скоро от това как ще изпълня задачата си. — Джин поклати глава. — Но това няма значение. Аз ви казах защо съм тук и доколкото можах, отговорих на всичките ви въпроси. Трябва да зная… сега… дали ще ми позволите да изпълня задачата си.
Круин стисна устни.
— Сигурен съм, че разбираш колко опасно е за семейството ни запазването в тайна на твоята самоличност. Ако по някакъв начин те разкрият, последствията за нас ще са катастрофални. Какво ни предлагаш срещу този риск?
— Вие какво искате? — попита Джин, като се постара гласът й да прозвучи спокойно. „Постигнах го — помисли си тя, без да е достатъчно сигурна, за да го повярва. — Той всъщност ми предлага сделка.“
Само дано поискаше нещо, което тя да може да изпълни.
— Както разбираш — каза Круин, — вашият план да разцепите нашето общество на враждуващи фракции успя изключително добре. Каквото и да се окаже, че е Мангъс, вие също знаете, че съществува конфликт като цяло между градовете и селата. Освен от въпроса с мохите напрежението се подхранва и от факта, че тежката индустрия е съсредоточена в градовете, докато контролът на ресурсите е главно в ръцете на хората от селата.
Джин кимна. Ситуацията беше класическа, вероятно повтаряна стотици пъти още от първите дни на човешката история. Ех, да знаеше как старите култури на Земята са се справяли с нея!
— Надявам се, не искате да се опитам да оправя тази ситуация…
— Позволи ми да съм малко по-интелигентен — пресече я хладно Круин. — Това е наш свят… наша политика, наша култура, наш народ… и всеки съвет, който един чуждоземец като теб може да ни даде, ще бъде без полза.
Джин преглътна.
— Извинете ме. Моля, продължете.
Круин я погледна строго.
— Ние вече се подготвяме да дадем отпор на опитите ви да господствате над нас… селските лидери в тази част на Квазама периодически се събират да обсъждат положението и да съгласуват действията си. Но има някои, които разглеждат вълненията като благоприятна възможност за заграбване на власт… а ако в близко бъдеще има вълнения, аз искам семейство Самън да ги посрещне без такава опасност зад гърба си.
Джин се намръщи.
— Вълненията като тези, създавани от семейство Ийтра отвъд Вътрешния зелен пояс?
— Виждам, че Доло ти е разказал за тях — изръмжа Круин. — Тогава значи разбираш, че ние трябва да се справим с тяхната фикс-идея да ни съсипят. Моментът сега изглежда подходящ.
— Да не искате да убия един-двама от тях? — тихо попита Джин. — Защото трябва направо да ви кажа, че не мога да го направя.
— Ти си боец, нали? — намеси се Доло.
— Убиването във война е съвсем различно — възрази тя.
— Не те моля да убиеш никого — поклати глава Круин. — Моля те просто да намериш начин да намалиш влиянието на Ийтра в това село. Това е сделката, която ти предлагам, Джасмин Моро: унищожаване на властта на Ийтра срещу убежище в нашето семейство.
Джин облиза устни. Трябваше да е възможно, разбира се, макар че в момента тя нямаше ни най-малка представа как ще успее да изпълни такава трудна задача. „Но какво ще стане тогава? — зачуди се тя. — Какво означава в тази култура загубата на такъв вид власт?… Загуба на домове може би, дори изгонване на семейството от селото? Може би това до води до смърт на цялото семейство или самоубийство, или убийство?“
Моралните последствия бяха достатъчно лоши… но възможните политически последствия бяха още по-лоши. Това щеше да е явен прецедент за намеса на един свят на кобра във вътрешните работи на Квазама с всички последици в перспектива за двете страни. Директорията може би щеше да приветства идеята за полезно сътрудничество с квазаманците, но от квазаманска страна поведението на Круин в сделката намирисваше на предателство. Можеше ли тя да си позволи да се замеси в такова нещо?
А имаше ли избор?
— Аз правя контрапредложение — каза най-после тя. — Няма директно да унищожа властта на семейство Ийтра, но ще повиша вашия престиж и репутация и те няма да посмеят да ви се противопоставят.
Круин я гледаше, преценяваше я.
— И как смяташ да го направиш? — попита той.
— Не зная — призна Джин. — Но ще намеря начин.
Цяла минута в стаята беше тихо. После Круин пое дълбоко дъх и кимна.
— Сделката е сключена. Ти, Джасмин Моро, си под закрилата на моето семейство. Нашият дом е и твой дом; ние ще те защитаваме с цената на живота си.
Джин преглътна.
— Благодаря, Круин Самън. Няма да предам вашето гостоприемство нито ще наруша нашата сделка.
Круин кимна и стана. Доло го последва.
— Утре представители от Мангъс пристигат в Милика да получат доставка от нашите метали. Можеш да започнеш разузнаването си.
— И ще го направя — отвърна Джин.
— А сега… — Круин се наведе над бюрото си и натисна един звънец — е време за вечеря. Хайде да отидем при другите.
