— Алтернативата беше обща война — тихо каза Джин. — И не се присмивайте… имаше такива, които смятаха, че това е наложително. Мнозина сред нас бяха ужасени от онова, което една планета под контрол на мохите би могла да направи, когато хората й преодолеят ограниченията на своя свят и овладеят междузвездните полети. Не пише ли в хрониките ви, че вашите хора заплашват някой ден да овладеят Космоса и да ни унищожат?
— Това ли е оправданието за вашия опустошителен изпреварващ удар? — попита Круин. — Заплаха, отправена при самоотбрана?
— Нищо не оправдавам — каза Джин. — Само се опитвам да обясня, че не сме действали, подтиквани от омраза или враждебност към вас.
— Ние може би бихме предпочели по-разгорещена реакция пред такова хладнокръвно действие — отвърна Круин. — Да изпратите хищни животни да се бият с нас вместо сами да си свършите работата…
— Но нима не разбирате? — отвърна Джин. — Това беше единственият начин да прогоним мохите от вас, без да причиняваме трайни вреди върху вашата сигурност и благосъстояние.
— Без да причинявате трайни вреди? — прекъсна я Доло. — За какво мислиш е тази допълнителна мрежа над стената?
Круин го прекъсна с махване с ръка.
— Обясни.
Джин пое дълбоко дъх.
— Достатъчно е повечето рогати леопарди да са съпроводени от мохи и техни атаки на хора ще престанат.
— Защо? — изръмжа Круин. — От добри спомени на мохите за нас?
— Не — поклати глава Джин. — Защото вие можете да убивате рогатите леопарди.
Круин се намръщи.
— Това няма смисъл. Ние не можем да избием достатъчно от тях, за да променим положението.
— Не е необходимо — каза замислен Доло. — Ако Джасмин Моро е права, за мохите ще е достатъчна самата възможност да ги избием.
Круин повдигна въпросително вежди.
— Обясни, Доло Самън.
Доло погледна Джин.
— Мохите са достатъчно интелигентни и разбират силата на нашите оръжия, прав ли съм? — Джин кимна. — В такъв случай мохите имат голям интерес стълкновенията между нас и техните рогати леопарди да са колкото се може по-малко.
— А какво ще кажеш за инцидента в гората тази сутрин? — присмя се Круин. — Леопардът е имал мохо и въпреки това те е нападнал.
Доло поклати глава.
— Мислих и върху това, татко. Той не ме нападна, докато аз не стрелях.
— Предположение — поклати глава Круин и се намръщи.
— Спомнете си историята на вашия свят — напомни му Джин. — Вашите хора си ни разказвали, че крисджо някога също били относително безопасни за квазаманските хора. Едва след като мохите започнали да ги напускат и да идват при вас, те станали така опасни.
Круин премести поглед към чуждоземните неща, подредени върху масата.
— Ти каза, че шахни са знаели за влиянието на мохите върху нас. Защо тогава са рискували своята вътрешна хармония и са очистили градовете от своите мохи?
Джин поклати глава.
— Не зная. Може би мохите са напуснали градовете по-бързо след възникването на алтернативата да тръгнат с рогатите леопарди.
— Или може би градовете са разбрали, че главният конфликт ще бъде не с техните собствени жители, а с онези от селата — промърмори Доло.
— Може би. — Круин погледна строго Джин. — Но независимо от причината или мотивацията онова, което е важно, е, че хората от Авентини са се намесили в нашето общество. И с това са ни създали трудности и са ни докарали смърт.
Джин го погледна право в очите. Не искаше да я третират като подсъдима.
— Онова, което има значение — тихо го поправи тя, — е, че вие бяхте роби. Нима предпочитате да ви бяхме оставили да сте роби, вместо свободни хора?
— Винаги е възможно действията на някого да се облекат в благородни мотиви — каза Круин и на лицето му се появи горчива усмивка. — Кажи ми, Джасмин Моро: ако вие бяхте на наше място и ние ви бяхме направили онова, което вие направихте на нас, бихте ли ни благодарили?
Джин прехапа устна. Много лесно беше да излъже… и също толкова безсмислено.
— На историческия етап, на който се намирате… не. Мога само да се надявам бъдещите поколения да разберат, че стореното от нас наистина е било необходимо да се направи. И да приемат, че мотивите ни са били благородни, дори ако не могат искрено да ни благодарят.
Круин въздъхна и се загледа в нещата на масата. Джин погледна Доло, после се обърна към прозореца. Следобедните сенки бяха започнали да се удължават. Скоро щеше да стане време за вечеря.
Идеална възможност да я дрогират или отровят, ако решат, че е прекалено опасна, за да сключат сделка с нея…
— Какво искаш от нас? — попита строго Круин и прекъсна мислите й.
Джин го погледна. Въпросът беше неизбежен и тя много беше мислила каква част от истината да им разкаже. Всеки път, когато мислеше над този проблем, стигаше до едно и също заключение: трябваше да каже истината. Независимо колко й вярваха сега — тя не се заблуждаваше, че е много — това доверие щеше напълно да се изпари, ако я хванеха в друга лъжа. А без тяхното доверие нямаше никакъв шанс да изпълни задачата си. И дори да остане жива.
— Преди всичко — каза тя — искам да ви кажа, че през последните тридесет години ние ви следим посредством шпионски спътници, които кръжат по орбита около вашия свят.
