— Сигурен ли си, че си взел всичко необходимо? — попита Коруин. Двамата с Джъстин стояха до „Капка роса“ и наблюдаваха как последният багаж изчезва в товарния люк.
— Ще проверим на място — отвърна Джъстин с ледено спокойствие.
Коруин го погледна. За човек, който току-що бе изгубил дъщеря — мъртва или пленена, — Джъстин беше прекалено спокоен и това много изнервяше Коруин. Каквото и да чувстваше брат му, не беше здравословно да го държи в себе си. По някакъв начин трябваше да излее мъката си… а ако Джъстин пестеше гнева си, за да го излее върху Квазама, това наистина щеше да е кърваво отмъщение.
— Искаш да кажеш нещо ли? — попита Джъстин, без да откъсва очи от товарния люк.
Просто се чудя за твоите хора — импровизира Коруин. — Прекалено бързо ги подбра… сигурен ли си, че си събрал най-добрите?
— Ти видя биографиите им — отговори Джъстин. — Четирима ветерани от последната квазаманска акция, осем млади, но опитни кобри с впечатляващи успехи в лова на рогати леопарди.
— Но без никаква военна подготовка — посочи Коруин.
— За това имаме цели шест дни.
— Да, но…
— Още не съм ти благодарил, задето накара Чандлър да снеме от мен онези измислени обвинения — прекъсна го Джъстин.
— Няма проблем — вдигна рамене Коруин. — Всъщност те просто нямаха избор.
— Оценявам и постъпката ти да си туриш главата в торбата заради мен. Ако трябваше да седя и да чакам две седмици… щеше да ми е доста трудно. По този начин поне ще правя нещо.
— Да, но… Виж, ако Джин е… ако не е успяла, искам да кажа… отмъщението няма да помогне.
— Зависи какво й се е случило, нали? Ако е загинала при катастрофата… е, за това ще държа отчасти отговорни трофтите. Те твърдяха, че тяхната совалка е невидима за квазаманските детектори. Но ако е пленена… — Лицето му стана сурово. — Даването на един урок на квазаманците няма да я върне, не. Но може да предотврати смъртта на нечие друго дете от техни ръце.
— Не забравяй, че имаш още две дъщери — тихо му напомни Коруин. — Погрижи се да се върнеш.
Джъстин тържествено кимна и се подсмихна.
— Не се безпокой, Коруин. Квазаманците дори няма да разберат какво ги е ударило. — Товарният люк на „Капка роса“ се затвори с приглушен звук. — Е, това е… време е за тръгване. Ти дръж фронта тук.
Джъстин прегърна Коруин набързо, почти хладно и миг по-късно се качи по рампата към главния люк на „Капка роса.“
„Те дори няма да разберат какво ги е ударило“ — мина като ехо през ума на Коруин… Той потрепери от лъжата на тези думи. Джъстин щеше да се постарае квазаманците да разберат какво ги е ударило. Какво и защо ги е ударило.
Дали не беше изпратил брат си да умре на Квазама? Както беше направил с племенницата си.
Джин винаги бе избягвала да прави бърза преценка на хората, но в случая с Радиг Нардин беше силно изкушена да направи изключение.
— Властен тип, нали? — промърмори тя на Доло. Двамата стояха на известно разстояние от мястото, където Нардин шумно надзираваше товаренето на метала.
— Да — съгласи се напрегнато Доло. Джин забеляза, че цялото му внимание и погледът му са насочени към Нардин.
Напрежението около тях беше толкова голямо, че изглежда, можеше да хвърли сянка. Стомахът на Джин се сви. Каквото и да ставаше тук, нещата, изглежда, се развиваха бързо. Тя се дръпна на крачка от Доло, за да има простор за маневриране в случай на нужда. Двамата шофьори и помощници на Нардин бяха… ето там. Наблизо нямаше прикритие, в случай че Нардин реши да се бие…
— Спри! — извика Доло.
Нардин се обърна почти мързеливо към тях — тъкмо бе вдигнал ръка, готов да удари един от изпотените работници на Самън. Погледът му се плъзна оценяващо по дрехите на Доло, после се върна върху лицето му.
— Нима търпиш неподчинение от страна на работниците си, господарю Самън? — викна той.
— Когато има неподчинение — отвърна спокойно Доло, — работникът ще бъде наказан. И аз съм този, който налага наказанията.
За момент двамата млади мъже впериха очи един в друг. После Нардин въздъхна, отпусна ръка, обърна гръб на Доло и се отмести от мястото на товарене.
„Случаен спор? — зачуди се Джин. — Или Нардин се държи така, за да дразни хората.“
— Успокои ли се? — тихо попита тя Доло.
— Да — отвърна той и си пое дъх. — Някои хора просто не знаят как да използват властта си толкова млади.
Джин го погледна. Дали той забелязваше иронията в думите си? Та той бе само деветнадесетгодишен.
— Радиг Нардин високо място ли заема в йерархията на Мангъс? — попита тя.
— Баща му, Оболо Нардин, е владетел.
— Значи Мангъс е семеен бизнес като вашия?
— Разбира се. — Доло явно беше изненадан, че му задава такъв въпрос.
Последните няколко контейнера бяха натоварени на камиона.
— Колко често идват от Мангъс за тези доставки? — попита тя.
Доло се замисли.
— Приблизително на всеки три седмици. Защо?
Джин кимна към камиона.
— Пътуването в контейнер е може би най-лесният начин да вляза в Мангъс.
Доло замислено смръщи чело.
— Само ако имаш достатъчно време да излезеш преди да заключат всички контейнери в някой склад.
— Заключват ли ги?
— Не зная… никога не съм бил там. Мангъс винаги изпраща свой човек да приеме доставките.
