Доло кимна. Беше огорчен. Обещанието на баща му… чиято дума винаги му се бе струвала неизменна като природните закони. Да види тази дума съзнателно нарушена беше като да изгуби част от себе си.
И всичко това заради тази жена. Жената, която не само не беше от Самънови, но всъщност беше враг на неговия свят. Идеше му да заплаче… или да мрази.
Той стисна зъби и пое дълбоко дъх. „Ние се заклеваме да те защитаваме — бяха й казали — и ще удържим на думата си.“
— Хайде, Джин — каза високо той. — Да се махаме оттук.
Джин знаеше, че през деня от Милика до Азрас с кола се стига за един час. През нощта, тъй като Доло караше малко по-бавно, пътуването продължи половин час по-дълго, в резултат на което пресякоха река Сомилари и влязоха в града почти в полунощ.
— Сега накъде? — попита Джин и се взря малко нервно в пустите улици. Последното нещо, което искаше, беше да изглеждат подозрителни.
— Отиваме в апартамента, който кметът Капарис ни предлага, разбира се — отвърна Доло.
— Изпрати ли ти ключа, или трябва да будим някого?
— Изпрати ми комбинацията — отвърна Доло. — В Азрас повечето съвременни домове използват цифрови ключалки. По този начин единственото, което трябва да направят обитателите, когато напуснат къщата, е да сменят комбинацията.
Което беше в основата си същото като използваната в световете на кобрите система.
— Ясно — каза Джин. Чувстваше се малко глупаво. Минаха през центъра на града, продължиха към източната част и спряха пред голяма постройка, наподобяваща къщата на Самънови в Милика. За разлика от нея обаче, тази беше разпределена на апартаменти, които, ако се съдеше по техния, не бяха значително по-големи от предоставения й от семейството на Самън двустаен апартамент. Имаше малка кухня, дневна и баня.
Единична баня.
— Нищо чудно, че хората от града негодуват срещу нас — отбеляза Доло и остави багажа в ъгъла на дневната, за да надникне в другите стаи. — В моето семейство средният работник от обслужващия персонал живее на по-голяма площ.
— Сигурно е жилище на хора от долната класа — промърмори Джин. Дойдоха й наум сто начина за разглеждане на въпроса, но нямаше смисъл да се впуска в подробности. — Виждам обаче, че има само едно легло.
Един дълъг момент той просто я гледаше… не тялото, отбеляза тя, а лицето.
— Да — отвърна най-после Доло. — Всъщност не беше необходимо да те моля.
— Толкова ли са лесни квазаманките? — попита тя без заобикалки.
Доло стисна устни.
— Понякога забравям колко си различна… Не, квазаманките не са лесни; просто са реалистки. Те знаят, че жената не се чувства добре без мъж… и като наследник на влиятелно семейство аз не съм точно онзи, на когото искат да откажат.
Тръпка на отвращение пробяга по гърба на Джин. За секунда учтивата обвивка около Доло се пропука и под нея се показа нещо далеч по-малко привлекателно. Богат, силен, разглезен… той навярно бе постигнал своето в живота още с раждането си. На Авентини този тип хора винаги израстваха в егоистични, незрели възрастни. На Квазама разпространяващото се навсякъде мъжко презрение към жените, изглежда, беше много по-лошо.
Джин отърси от ума си тази мисъл. „Това е различна култура — напомни си строго тя. — Тези допускания и екстраполации тук може би не са валидни.“ Беше видяла неговата дисциплинираност по отношение на семейния бизнес; част от това навярно се бе просмукала и в личния му живот.
Но вярно или не, тук и сега тя трябваше да формулира точно основните правила в отношенията помежду им.
— Така — каза хладно тя. — Означава ли това, че ти злоупотребяваш с властта на семейството си и използуват млади жени, които нямат никакъв избор? И още по-лошо — с намек, че някой ден можеш да се ожениш за някоя от тях? Рогатите леопарди поне са честни към жертвите си.
Очите на Доло блеснаха от гняв.
— Твоят народ не знае нищо за нас — озъби се той. — И още по-малко за мен. Аз не използвам жените като играчки. Нито правя предложения, които не възнамерявам да изпълня. Но ти би трябвало да го знаеш… иначе защо ще съм тук?
— Тогава няма никакъв проблем — тихо каза тя. — Никакъв.
Огънят в очите на Доло бавно изгасна.
— Сега ти си тази, която си играе с мен — каза тихо той. — Аз рискувам чест и положение за теб, а в отговор ти предизвикваш в мен гняв, който да прогони всички чувства.
— Това ли е причината, поради която дойде с мен? — контрира го тя. — И при първия удобен случай ми го каза? Ако приема твоите ухажвания, няма ли един ден да се питаш дали не съм те манипулирала в тази насока?
За момент Доло я гледа мълчаливо. После въздъхна.
— Може би. Но така по-добре ли е? Може би сега ти ме манипулираш посредством загадъчността си, загадъчност, която може да изчезне, ако в отношенията си с един мъж се окажеш с обикновено женско поведение.
Джин поклати глава.
— Аз не те манипулирам, Доло Самън. Ти ми помагаш по лични причини, които вече сме обсъждали. А и си достатъчно интелигентен, за да вземеш решение под влияние на хормоните си.
Той се усмихна горчиво.
— Излиза, че е въпрос на чест да стоя далеч от теб като жена. Добре си играеш игричките, Джасмин Моро.
— Това не е игричка…
