— Защото тази бележка променя всичко. Сега няма да има половин година дебат дали да изпратят тук друга група. Коджа веднага се е върнал на Авентини и щом съберат спасителен екип, ще тръгнат насам.
Круин стисна устни.
— И кога ще пристигнат?
— Не зная точно. Може би след седмица.
— След седмица? — възкликна Доло.
— Лошо — съгласи се Круин. — Но можеше да е и по-лошо. С новата доставка на метал за Мангъс оттам скоро ще поискат допълнителни работници.
— Колко скоро? — попита Джин.
— В рамките на шестдневния ти срок, предполагам — отвърна Круин. — Още следобед ще пратя съобщение до кмета Капарис и ще го попитам дали в една от групите може да бъде включен член на моето семейство.
— Моля те, попитай го дали може да включи двама души — тихо каза Доло.
Круин повдигна вежди.
— Благородно желание, синко, но необмислено. Поради каква причина… освен любопитство… трябва да ти позволя да придружиш Джасмин Моро в това пътуване?
— По причина, че тя все още познава Квазама съвсем слабо — отвърна Доло. — И по хиляди начини може да се издаде, че е чуждоземка. И което е още по-лошо, след като е вътре може да не научи или дори да не забележи нещо жизненоважно.
Круин погледна Джин.
— Имаш ли нещо против?
— Ще се справя самичка — отвърна хладно тя. — Благодаря ти за предложението, Доло, но нямам нужда от ескорт.
— Неговите аргументи не са ли валидни? — настоя Круин.
— Не непременно — призна Джин. — Но рисковете са по-големи от ползата. Тук вашето семейство е добре известно и вероятно почти толкова в Азрас. Дори и със средствата за дегизиране, с които съм снабдена, има голяма вероятност Доло да бъде познат от някого в работната група, от Радиг Нардин например. И тогава и аз ще бъда разкрита. — Тя се поколеба — не, по-добре бе да не го казва.
Круин видя колебанието й и я подкани:
— И?…
Джин стисна зъби.
— И ако възникне проблем… аз имам много по-голям шанс да се измъкна самичка, отколкото ако Доло е с мен.
В следващия момент съжали, че не си е държала устата затворена, защото Доло я изгледа сърдито и викна:
— Не се нуждая от защитата на една жена! И ще дойда с теб в Мангъс.
Със свито сърце Джин разбра, че повече няма място за спор. Логиката й беше неоспорима, но поставена срещу емоциите на засегнатото мъжко честолюбие, тя нямаше изход.
— В такъв случай — въздъхна тя, — за мен ще бъде чест да ми правиш компания и да ме защитаваш.
Едва много по-късно й дойде наум, че може би тя беше допуснала същото нерационално мислене… че може би самото забравяне на нещо толкова основно за Квазама като мъжкото самолюбие показваше, че наистина знае твърде малко за Квазама, за да се справи в Мангъс сама.
Потискаща мисъл.
— Разгледах записите от този следобед — каза Доло — и ми се струва, че предположението на баща ми е малко песимистично. Най-много след два до три дни Мангъс ще поиска Азрас да събере работна група.
Джин кимна мълчаливо. Вървяха през тъмния вътрешен двор към успокояващия ромон на фонтана. „Странно — мислеше си тя — колко лесно човек може да свикне с едно място и да го чувства познато и комфортно. Прекалено комфортно може би?“ Лейн ги беше предупреждавал срещу загубата на скритото настроение на умерена параноя, която всеки боец на вражеска територия трябва да поддържа, и тя си спомни как тогава мислеше за невъзможно някой в такова положение да се отпусне толкова много. Сега, изглежда, правеше точно това.
Което още повече налагаше да тръгне към Азрас и Мангъс колкото се може по-скоро.
— Защо мълчиш? — попита Доло.
— Просто си мисля колко спокойно е тук — отвърна тя. — Милика изобщо. И вашата къща в частност. Почти ми се ще да можех да остана.
— Не се впечатлявай много от това — изсумтя той. — Ако поживееш с нас няколко месеца, бързо ще разбереш, че тук не е такъв рай, какъвто си мислиш. — Той се спря. — Значи… какво е вероятно да направят вашите хора, ако се окаже, че си права? Че за теб трябва да отмъстят на Мангъс?
Джин вдигна рамене.
— Може би отчасти зависи от това вие какво ще направите.
Той се намръщи.
— Какво искаш да кажеш?
— Доло Самън, не се прави на наивен. Ако Мангъс не е заплаха за Милика, ти и твоят баща нямате никакво основание да ми помагате. Дори фактически имате всички основания да ме предадете.
Той я погледна строго.
— Самънови държат на семейната си чест, Джасмин Моро. Ние се заклехме да те защитаваме и ще изпълним сключената сделка. Независимо от всичко.
Тя въздъхна.
— Зная. Но нас ни… предупредиха да не се предоверяваме.
— Разбирам — каза Доло. — Обаче не ти остава друго освен да приемеш честната ми дума.
— Така е. Но не съм длъжна това да ми харесва.
В тъмнината ръката му плахо потърси нейната. Това й върна спомените за Мендър Сан и очите й се напълниха със сълзи.
— Ние не искаме да бъдем ваши врагове, Джин Моро — тихо каза Доло. — Имаме си достатъчно много тук, на Квазама. И се бием с тях отдавна. Не сме ли заслужили правото си на малко отдих?
Тя въздъхна. През ума й преминаха мисли за Селиан… и за баща й и чичо й.
— Да. Както са заслужили и всички останали, които познавам.
