ДОЛО,
В МОЕТО ПИСМО ДО КМЕТА КАПАРИС ТОЗИ СЛЕДОБЕД АЗ ГО ИНФОРМИРАХ, ЧЕ СЕМЕЙСТВО ИЙТРА СА ОТКРИЛИ ЧУЖДОЗЕМЕН АРТЕФАКТ. ТОЙ НА СВОЙ РЕД МЕ ОСВЕДОМИ, ЧЕ МОЕТО СЪОБЩЕНИЕ Е БИЛО ИЗПРЕВАРЕНО ОТ ШАХНИ, КОИТО ЩЕ ИЗПРАТЯТ ГРУПА ДА РАЗПИТА ИЙТРА ЗА ТЯХНОТО ОСНОВАНИЕ ДА НЕ ГИ ИНФОРМИРАТ ЗА ТОЗИ АРТЕФАКТ.
ТИ И ДЖАСМИН МОРО ЩЕ ТРЯБВА ДА ТРЪГНЕТЕ ВЕДНАГА ЩОМ СТАНЕ ВЪЗМОЖНО — ТВЪРДЕ МНОГО ХОРА ИЗВЪН НАШЕТО СЕМЕЙСТВО СА Я ВИЖДАЛИ, ЗА ДА ОСТАНЕ СКРИТА ТУК. ПРИГОТВЕНА Е КОЛА ЗА ВАС, СЪДЪРЖАЩА ВСИЧКО НЕОБХОДИМО ВИ ЗА ЕДНА СЕДМИЦА ПРЕСТОЙ В АЗРАС. КМЕТЪТ КАПАРИС ПРЕДЛАГА, ДОКАТО ЧАКАТЕ МАНГЪС ДА ЗАПОЧНЕ ДА НАЕМА РАБОТНИЦИ, ДА ИЗПОЛЗВАТЕ НЕГОВАТА КЪЩА ЗА ГОСТИ.
БЪДИ ВНИМАТЕЛЕН, СИНКО, И НЕ ВЯРВАЙ НА ДЖАСМИН МОРО ПРЕКАЛЕНО МНОГО.
Доло вдигна поглед от листа и погледна баща си и попита:
— Защо? — сърцето му сякаш чукаше в ушите.
— Защото беше необходимо — отговори Круин. Погледът му обаче опровергаваше казаното.
— Нямаш право, татко. — Гласът на Доло трепереше от яд и срам. „Самънови държат на семейната си чест — беше казал той на Джин преди малко. — Ние се заклехме да те защитаваме…“ — Ние имаме сделка с Джасмин Моро, която тя не е нарушила.
— И която аз също не съм нарушил, Доло Самън. Нали искахте да отидете в Азрас. Сега това просто ще стане по-скоро, отколкото очаквахме.
— Ти се закле да не я предаваш.
— Не съм я предал! — тросна се Круин. — Можех да кажа на кмета Капарис всичко за нея, но не го направих. Можех да скрия и от двама ви, че шахни изпращат следователи. И това не направих.
— Красивите думи не скриват истината — озъби се Доло. — Истината е, че ти се закле да й осигуриш защитата на нашия дом. А сега я лишаваш и от нашия дом, и от нашата защита.
— Внимавай какво приказваш, Доло Самън — предупреди го баща му. — В думите ти се долавя опасна липса на уважение.
— Думите ми са отражение на мислите ми — отвърна Доло. — Срамувам се от семейството си… и от баща си.
Двамата дълго се гледаха и мълчаха. И изведнъж Доло чу гласа на Джин и почти подскочи.
— Мога ли да видя това? — тихо попита тя.
Без да промълви и дума, той й подаде листа. „Идва краят на света — някъде отдалеч прозвуча в главата му. — Отмъщението на предадения демон-боец.“ Спомни си за обезглавения от нея рогат леопард и му се догади…
Сякаш мина безкрайно много време преди тя да му върне листа и да погледне Круин.
— Кажете ми — промълви тихо Джин, — щеше ли семейство Ийтра да задържи дълго тайната за капсулата?
— Съмнявам се — отвърна Круин Самън. Гласът му беше спокоен… но Доло видя в очите на баща си следи от собствените си страхове. — Щом разкрият всички тайни на капсулата, те сами щяха да съобщят на шахни.
— До една седмица ли?
— Вероятно по-рано — отговори Круин.
Тя погледна Доло.
— Съгласен ли си?
— Да — каза Доло. — С това Ийтра щяха да се издигнат в очите на шахни и все пак първи да разгледат всичко ценно в капсулата.
Джин отново се обърна към Круин и каза:
— Разбирам. Наистина беше неизбежно накрая да бъда прогонена от Милика.
Доло не се усети, че е задържал дъх.
— Ти… не разбирам. Ти не се сърдиш?
Джин се обърна към него и той се сви от горящия в очите й огън.
— Казах, че беше неизбежно — отвърна тя — и че разбирам. Не съм казала, че не се сърдя. Баща ти няма право да върши такова нещо, без първо да се посъветва с мен. Можехме да тръгнем следобед и вече да сме се скрили на сигурно място в Азрас. При дадените обстоятелства, ако чакаме да съмне, има голяма вероятност да бъдем заловени. Дотогава те не само ще са обкръжили Милика, но и наоколо ще летят самолети да търсят разбитата совалка. И ще издигнат бариери по пътя. Което означава, че трябва да тръгнем още сега. Веднага. Поне аз трябва да тръгна. Ти можеш да останеш, ако искаш.
Доло скръцна със зъби. При нормални условия беше страшна обида тя да му предлага да се откаже от думите си. Но при създалите се обстоятелства беше заслужено.
— Казах, че ще дойда с теб, Джасмин Моро и ще го направя. — Той погледна баща си. — Провизиите, за които спомена, приготвени ли са?
— Вече са в колата. — Круин стисна устни. — Доло…
— Ще се опитам да ти се обадя, когато се сформира работната група — прекъсна го Доло. Не беше в настроение да е учтив. — Надявам се, че дотогава поне ще успееш да задържиш всякакви разследвания, отнасящи се до самоличността на Джасмин Моро.
— Можеш да си сигурен — обеща Круин Самън.
