Продължиха да се разхождат из вътрешния двор и да мълчат, заслушани в нощните звуци на Милика извън къщата.
— Какво означава името ти? — неочаквано попита Доло. — Зная, че Джасмин е име на цвете от старата Земя, но единственото значение на Джин, което съм чувал, е за духовете от приказките.
Бузите й пламнаха.
— Това е прякор, даден ми от баща ми като малка, казваше, поне на мен, че било съкращение от Джасмин. — Тя облиза устни. — Може би наистина означава това… но когато бях осемгодишна, в градската библиотека намерих една магнитна карта от стария човешки Доминион с няколко хиляди имена и техните значения. В нея Джин се обясняваше като старо японско име, означаващо „свръхпревъзходен“.
— Наистина ли? — промърмори Доло. — Моите поздравления към баща ти за това име.
— Може би е доста пресилено — призна Джин. — В списъка беше отбелязано, че рядко се дава, защото неговото значение поставяло прекалено големи изисквания към човека.
— И оттогава се стараеш да живееш така, че да го оправдаеш?
Често бе мислила за това.
— Не зная. Възможно е. Спомням си, седмици след това имах чувството, че всички ме гледат очаквателно, сякаш се надяват да направя нещо свръхпревъзходно.
— И сега си на Квазама. И продължаваш да се опитваш да оправдаеш името си.
— Е, чак пък толкова… Поне се опитвам да направя така, че баща ми да се гордее с мен.
— Разбирам го може би по-добре от теб — каза Доло. — Нашите семейства не са толкова различни, Джин Моро.
Някакво трепване в един от прозорците над тях привлече вниманието на Джин и я освободи от задължението да търси добър отговор.
— В кабинета на баща ти има някой — каза тя и посочи.
Доло настръхна, после се успокои.
— Един от нашите хора… куриер. Навярно носи отговор от кмета Капарис на изпратеното тази сутрин писмо.
— Хайде да отидем и да разберем — каза Джин и тръгна към вратата. Доло имаше вид сякаш го теглят насила. — Ако нямаш нищо против — бързо добави тя.
Последното очевидно удовлетвори мъжката му гордост и напрежението му се стопи.
— Разбира се. Да тръгваме.
Доло поведе Джин по празните коридори към кабинета на баща си със смесено чувство на объркване и вина. Всички вече се бяха прибрали по стаите си и коридорите ехтяха от стъпките им. „Трябваше да я върна в апартамента й преди половин час — мислеше си той и се надяваше, че червенината на бузите му не се вижда. — Татко сигурно ще се разсърди.“ За момент потърси някакво извинение да я отведе на нейния етаж, но не му дойде наум нищо, което да не звучи нелепо или скалъпено.
Когато стигнаха до вратата на Круин Самън, стражът пред нея вдигна пръсти до челото си каза:
— Господарю Самън. С какво мога да ти услужа?
— Куриерът, който дойде при баща ми… още ли е вътре? — попита Доло.
— Не, преди малко излезе. Искаш да говориш с него ли?
Доло поклати глава.
— Не, искам да говоря с баща си.
Стражът отново кимна и се обърна към интеркома.
— Господарю Самън, Доло Самън и Джасмин Алвентин са тук и искат да те видят. — Последва отговор и стражът каза: — Можете да влезете.
Ключалката изтрака.
Круин Самън седеше пред бюрото си с перо в ръка. Изглеждаше странно напрегнат.
— Какво има, синко? — попита Круин Самън, когато влязоха.
— Видяхме от вътрешния двор, че е пристигнал куриер, татко — каза Доло и се поклони. — Помислих, че може да има новини от Азрас.
Лицето на Круин стана още по-строго.
— Да, така е. Кметът Капарис е намерил квартира за двама души и обещава да помогне за включването ви в работната група, когато Мангъс съобщи за нейното набиране.
— Чудесно — каза Доло и се намръщи. Изражението на баща му… — Нещо лошо ли се е случило, татко?
Круин облиза устни и като че ли пое дълбоко дъх.
— Ела тук, Доло — въздъхна той.
Доло притеснено стисна ръката на Джин и пристъпи към бюрото на баща си.
— Прочети това — каза Круин Самън и му подаде един лист, без да го поглежда в очите. — Имах намерение да ти го дам утре сутрин, един час преди зазоряване. Но сега…
Доло предпазливо взе листа. Сърцето му се беше свило. Какво бе разстроило баща му така?
