- Проб лемът е, че географският Южен полюс не се задържа дълго време на едно и също място.
Томаш смръщи вежди.
- Ето това не разбирам - каза той. - Екваторът си стои на едно и също място, Северният полюс също.
Защо не е така и с Южния полюс?
- Заради леда.
- Какво общо има ледът с това?
- Вижте, професоре, Южният полюс е покрит с лед, нали? Но този лед не се задържа в статично
положение, на едно място. Точно обратното, намира се в непрекъснато движение. Ле дът на Южния
полюс се мести с по десет метра на година по посока на Южна Америка, а това означава, че
фиксираният географски Южен полюс се отдалечава с десет метра на година от действителното си
местонахождение.
- Разбирам.
- Всяка година това налага преизч исляване на новата пози ция на Южния полюс и обозначаването му
на точното място. Което фактически означава, че всяка година си имаме нов Южен полюс.
Сервитьорът се появи с друг омар и Орлов веднага му се нахвърли с настървение, сякаш нищичко не
беше хапвал. Докато руснакът беше зает с току-що поднесеното ястие, Томаш взе оставената на масата
снимка.
- Този учен е бил убит на Южния полюс, така ли?
Орлов изгрухтя с пълна уста.
- Не — каза той, веднага щом преглътна хапката си. — Убит е в Макмърдо.
- Къде?
- Макмърдо, най-голямата станция на Антаркт ида. Построена е от американците през 1956 година
като военна база, но с влизането в сила на Антарктическия договор е превърната в научна станция. През
лятото има над хиляда жители, а през зимата - около двеста.
- Къде се намира?
- На остров Рос, който е свързан с Антаркт ида чрез гигант ската ледена плат форма Рос, в онази част на
континента, която се мие от водите на Тихия океан. - Руснакът махна към усмихнатото лице от
снимката. - Професор Доусън беше директор на Научния лабораторен център, главната база за научни
изследвания на Макмърдо. Работеше над проект, свързан с климатичния анализ, преди да умре.
- И казвате, че бил уб ит?
- В едно февруарско утро на 2002 год ина б ил намерен на пода в кухнята на изследователския център с
два куршума в тялото и един в челото. Не прилича на естествена смърт, нали?
- Кой го е убил?
Орлов се усмихна.
- Ако знаех, нямаше сега да разговарям с вас.
Беше ред на Томаш да се разсмее.
- Дошъл сте да говорите с мен, за да ви помогна да разкриете престъпление, извършено на
Антарктида? Шегувате се.
Орлов отново посегна към храната.
- Никога не се шегувам, когато става въпрос за работа. Убеден съм, че можете да ми помогнете да
разкрия загадката.
- Как?
- Спокойно, ще стигнем и д отам - каза руснакът , дояждайки последните парченца от втория омар. - Но
преди това искам да чуете цялата история. - Въпреки опитите да не гледа натам, погледът на Томаш
непрекъснато се спираше на тлъстите парчета храна, които се мяркаха между мазните устни на руснака.
- Когато Интерпол получ и молбата на ЦРУ и проуч и характе рист иките на убийството, реши да
прехвърли случая на моя отдел. След като се запознах с подробностите, аз установих, че въпросното
престъпление има странни съвпадения с едно убийс тво, извършено в България, което бях разследвал дни
преди това. Прегледах отново досието по случая в България и открих, че само няколко часа деляха
събитията едно от друго. Профе сор Доусън е бил убит в Антарктида, а професор Христо Ата насов е бил
открит малко след това мъртъв в кабинета си в Пловдивския университет, където преподавал физика.
Той също е бил застрелян, само че изстрелът бил един-единствен, в тила. Убили са го, докато работил на
компютъра си.
- Какво общо имат двата случая?
- И в двата случая убит ите са учени, застреляни на работ ните си места в интервал от няколко часа.
Томаш погледна руснака с недоумение.
- Е, и? Единият е бил уб ит на Антаркт ида, другият - в България. Единият е американец, другият -
българин. Единият е климатолог, а другият - физик. Според мен тук има доста различия.
Орлов се усмихна лукаво.
- Ако бяхте видели снимките от местопрестъ пленията, нямаше да говорите така.
- Какво им е особеното на тези снимки?
Руснакът изтри ръце в салфетката и пъхна дебелите си пръсти в плика, откъдето извади още снимки.
Но вместо да ги покаже, ги обърна към себе си, сякаш играеше покер и не искаше да от крива картите си.
- За начало искам да ви кажа, че след проверката на доку ментацията и лич ните бележници на двамата
учени се установи, че двете жертви са се познавали.
- Така ли?
- От бележките им става ясно, че са имали двама общи прия тели, също учени. - Наведе глава. - Но още
по-любопитно е това, че в бележника на всеки от тях имената на другите трима приятели са отбелязани с
един и същи знак.
- Хм - прошепна Томаш, обзет от желание да вид и снимки те. - Какъв е този знак?
- Същият като знака, открит до труповете на жертвите. - Орлов най-сетне свали сним ките. - Ето този.
