Sedmiyat pechat полностью

- Каза м и, че Филипе е правил проучване на петролните за паси, като показал особен интерес към

положението в страните от ОПЕК.

Руснакът сви лъсналите си от мазнината устни.

- Има смисъл - съгласи се той. - След като е б ил съветник на Galp, нормално е да му т рябва такава

информация, не смятате ли?

Томаш се намръщи.

- Не знам дали е нормално.

- Защо?

- Защо му е било на Филипе да лети до Виена и да задава въпроси, ч ийто отговор би могъл да получи

по телефона или по имейла?

Орлов преглътна парченце пиканя.

- Може да му се е дощяло да опита някои виенски специа литети, знам ли.

- Или в тази история има още нещо.

 Бразилска гарнитура, приготвена от препечено брашно от маниока с парченца зеленчуци - сушени домати, лук,

чесън, чушка и др. - Б. пр.

 Вино от Алентежу - южна провинция на Португалия. - Б. пр.

 Бразилски коктейл от тръстикова ракия с много лимон, захар и лед. - Б. пр.

 Ястие от телешко месо. - Б. р.

- Разбира се, че има - възкликна мъжът от Интерпол и от пи глътка вино. - Не забравяйте, че след

Виена вашият приятел е изчезнал, а непосредствено след това някой е очистил онези двамата. Арабинът

не ви ли даде някаква следа?

- Не. Каза м и, че „не -Опек― петролът скоро щял да пре хвърли своя пик и че ОПЕК е убедена, че

кладенците и са пълни.

Руснакът спря да дъвче за секунда.

- Не виждам какво об що има това с нашия въпрос.

- Нито пък аз.

- Какво ще правим тогава?

Томаш въздъхна.

- Опитвам се да пробия по друг път.

- Какъв?

- Миналата седмица оставих съобщение в сайта на гим назията в Кащело Бранко. Надявам се, че

Филипе ще го види. Винаги е имал силно развито чувство за принадлежност към колектива.

Предполагам, че знае за съществуването на този сайт.

- А, така знач и? Написали сте му писмо м иналата седмица?

-Да.

- Е, и?

Томаш поклати глава.

- Нищо засега.

Сервитьорът се зададе и поднесе питието и филето, поръчани от Томаш. Друг сервитьор в същото

време добавяше парчета месо в чинията на руснака. Когато двамата излязоха, Орлов изгледа

събеседника си.

- След като нищо не сте открили, защо поискахте да говорите с мен?

- Кой ви каза, че нищо не съм открил?

- Нали току-що м и казахте...

Томаш се наведе и вдигна чантата си.

- Нищо не съм открил за Филипе, така е. Но имам нещо ново от носно тайните послания, свързани със

случая.

Орлов повдигна вежди от изненада.

- Какви послания? Говорите за знака на Сатаната, нали?

- Да, за тройната шест ица.

- Разгадали сте знака?

- Мисля, че да.

- Браво. Дайте да видя!

Историкът извади от чантата изданието на Библията и пре листи последните страници, за да стигне до

последния текст от Новия завет. Откри го и го показа на руснака.

- Това е Откровението на свети Йоан Богослов, най-зага дъчният от всички библейски текстове.

Написан е през 95 година на малък остров в Егейско море, от мъж на име Йоан. Според традицията това

е апостол Йоан, същият, който е написал Четвъртото евангелие, но не е сигурно. Наблюдават се важни

стилистични различия, макар че има и доста прилики.

- Мислех си, че този текст се казва Апокалипсис.

- Така е.

Орлов изглеждаше озадачен.

- Но вие казахте, че е Откровение.

- Апокалипсис е гръцката дума за Откровение. Дали ще на речем последната книга от Новия завет

Апокалипсис или Откровение, е все едно.

- Не знаех.

Томаш отново показа текста.

- Това е страшна книга. - Очите му се спряха на първия абзац. - Започва с тези думи: „Откровение на

Иисуса Христа, що Му даде Бог, за да покаже на рабите Си онова, което трябва да стане скоро―. -

Вдигна глава и повтори последните думи: - Което трябва да стане скоро.

- Ммм... мрачно.

Историкът посочи отворените страници.

- Можете да бъдете сигурен, че през вековете много хора са изпадали в ужас от написанот о тук и има

защо. - Прелисти страниците. - Става въпрос за пророческа книга, в която се говори за края на дните. На

нея дължим така наречените апока липтични изрази, като Деня на Страшния съд, Битката при Ар-

магедон, Вестители на Апокалипсиса. Но най-известното нововъведение, което дължим на този

библейски текст, е думата апокалипсис, която е загубила първоначалното си значение на откровение и е

добила друг смисъл - краят на света.

- И тук се появява числот о на Звяра?

- Да, тук. - Затърси откъса. - Забележете, в Апокалипсиса числата са от голямо значение. Текстът е

изпълнен със символични знаци. Създава се впечатление, че зад посланията се крият други послания,

като огромна холограма.

- Такъв е случаят с тройната шестица, нали?

- Абсолют но. - Томаш спря да прехвърля страниците и посоч и един абзац. - Ет о тук! - възкликна той. -

Това е откъсът, в който се споменава за появата на Звяра: „Тук е мъдростта. Който има ум, нека

пресметне числото на звяра, понеже е число на човек, и числото му е шестстотин шейсет и шест―.