тогавашните си читатели да разрешат една загадка. - Потърси първия абзац. - Спомнете си какво е
написал още в началото на книгата: „От кровение на Иисуса Христа, що Му даде Бог, за да покаже на
рабите Си онова, което трябва да стане скоро―. - Погледна към Орлов. - Виждате ли? „Онова, което
трябва да стане скоро―. Йоан е имал предвид събития от неговото време. А Хитлер и Мохамед са се
появили много по-късно.
- Но това все пак е пророчески текст. Не смятате ли, че би могъл да се отнася за лица от бъдещето?
- Не е точно така. В
съвременници. Ако пророчеството е било адресирано към хора, живеещи хиляда или две хиляди години
по-късно, те не биха имали никакъв шанс да разкрият загадката. Има смисъл само ако Йоан е помолил
съвременниците си да разгадаят енигма, чието тълкуване се е вписвало във времето им. Ако си
спомняте, Йоан обяснява, че пророчествата се отнасят до „онова, което има да стане скоро―.
- Разбирам.
Седнаха на дълга пейка под сянката на едно дърво и Томаш взе писалката и тефтера.
- Но да се върнем към гръцкия. Открих и други решения.
Нахвърли нещо върху белия лист.
Написа още една дума.
Още една дума.
тъй като е езическо божество, а по онова време всичко ез ическо се е смятало за антихристиянско.
е името, с което гърците са наричали Бога Слънце.
Лицето на Орлов се сви скептично.
- Ант ихристът е Богът Слънце? Не виждам смисъл...
Томаш направи знак да изчака.
- Може би има по-голям смисъл, отколкото пред полагате - каза той. - Ще стигнем и дотам, имайте
търпение. Важно е да изясним някои неща. Първо, въпреки че в повечето от същес твуващите версии на
шест-едно-шест.
- Шестстотин и шест надесет?
- Да. Тези случаи са малко, но съществуват.
- Те не представляват интерес за нас - каза мъжът от Интерпол. - Убийците на двамата учени са
оставили тройната шестица до жертвите си. Следователно ние се интересуваме от числото шестстотин
шестдесет и шест, а не шестстотин и шестнадесет.
- Не е точно така - настоя историкът. - И двете версии съ държат ключа към мистерията, какт о ще
разберете по-натам. Впери поглед в Орлов. - Да видим дали можете да отговорите на следния въпрос:
кой е бил най-големият враг на християните през I век, когато Йоан е написал
Титани в древногръцката митология са не само децата на Уран и Гея, но итехните потомци. Богът Слънце
Хелиос е син на титана Хиперион и 60гинята Тея. –
Очите на руснака потънаха в размисъл.
- Хм... нека да пом исля...
- Мислете. - Направи жест, сякаш преместваше нещо от едната страна на другата. - Връщате се в I век.
Християнин сте. Кой е главният ви враг? От кого се страхувате най-много?
- От Дявола?
- В човешки образ. В
слепоочието. - Мислете.
- Пилат?
Томаш се разсмя.
- Не говорете глупости. Пилат изоб що не е притеснявал христ ияните по времето, когато
- Ирод?
- И той вече не бил грижа за християните от I век.
Орлов си пое дълбоко дъх, давайки да се разбере, че се пре дава.
- Вижте, не знам.
Историкът задържа погледа си, впит в събеседника.
- Нерон.
- Нерон?
- Нерон е Звярът от
Орлов изглеждаше объркан.
- Но защо Нерон?
- В книгата
тройната шестица. - Отново взе писалката. - Ето вижте.
Изпълни бележника с драскулки.
- На гръцки
шестица. Ако махнем крайното
староеврейски дава шестстотин и шест надесет, по-малката стойност на числото на Звяра.
- Неро?
- Неро е
„Той е Слънцето в човешки образ―. В този смисъл Нерон е бил Титан. Но е бил също така и
тоест
Обобщи всичко в едно-единствено уравнение.
- Тоест им ператор Нерон е римлянин, равен е на Слънцето и на голем ия Звяр. Той е Ант ихристът