Sedmiyat pechat полностью

Т ОМАШ СЕ БЕШЕ ЗАЧЕЛ В СБОРНИК С ПОЕМИ ОТ ФЕРНАНДО ПЕСОА, койт о предвид ливо беше взе л със себе си,

когато от високоговорителите на Транссибирския експрес се разнесе съобщение, както обикновено при

приближаването на някоя гара. Веднага след това Надежда се надигна и понечи да извади куфара от

шкафа.

- Пристигнахме - съобщи тя.

Португалецът я изгледа объркан, защото не предполагаше, че е настъпил моментът да слизат. Вярно,

от три дни бяха затворени, но все пак имаше чувството, че краят на пътуването е настъпил неочаквано.

- Какво? - измърмори той. - Прист игнахме ли? Къде?

- Където трябва, Том ик - усм ихна се рускинята. - Хайде, поем и куфара и се размърдай.

Томаш надникна през прозореца и в тъмнината видя река, която течеше покрай железопътната линия,

буйно движеща се течна тъма, черна като суров нефт; светлините от отсрещния бряг се отразяваха в

блещукащото тъмно огледало като покла щащи се видения, танцуващи под нервния ритъм на вълните.

Беше третата нощ от началото на пътуването. Композицията започна да забавя ход, светлинките от

другия бряг ставаха все повече и повече, докато стана ясно, че са излезли от тайгата и прекосяват

населено място, наподобяващо град.

- Къде сме?

- Това е Ангара.

- Ангара ли? Това място се казва Ангара?

Надежда се разсмя.

- Не, глупчо. Реката се казва Ангара.

- А градът?

- Иркутск.

ТРАНССИБИРСКИЯТЕКСПРЕС СПРЯ И ДВАМАТ А ВНИМАТ ЕЛНО СЛЯЗОХА по стъпа лата. Гарата беше пълна с хора -

пътници, които слизаха от влака, и близките им, които ги посрещаха, продавачи в очакване на клиенти и

железопътни работници, сновящи напред-назад. Глъчка привлече вниманието към група хора. Сред тях

се открояваше камуфлажната униформа на войник, посрещнат с вълнение от семейството.

- Сигурно се прибира от Чечения, горкият - отбеляза Надежда.

Докато минаваше по перона, Томаш, силно впечатлен, не можеше да се начуди на внушителната

оживена гара - хубава сграда в жълто и зелено, с класически линии и железни куполи в стил ар нуво.

Спътничката му се запъти право към гишето за информация и се върна оттам с разписание.

- Ще трябва да хванем автобус - съобщи тя, размахвайки листа.

- Не сме ли приключили?

- Не, Том ик. Още малко остава.

Томаш изглеждаше смазан от новината.

- Мамка му! - възкликна той.

Надежда не обърна внимание на протестите му и се съсредоточи в разписанието, което получи на

гишето.

- Има автобус, който т ръгва от гарата в девет сутринта - установи тя. - Но ако от идем на автогарата,

можем да хванем друг, в по-ранен час, някъде около осем часа. Какво предпочиташ?

- Предпочитам да си поч ивам - измърм ори той недоволно, разтривайки кръста си. - Целият съм

схванат от това пътуване, не издържам повече. Три дни във влака е натоварване като за вол.

Беше вече хладно, когато излязоха на улицата, и минаваше десет и половина вечерта. Надежда извика

такси и след две минути преминаха моста над Ангара и поеха из стария град. Ма кар че нощното

осветление разкриваше забележителностите на големия сибирски град, Томаш не обръщаше внимание

на гледката. Чувстваше се прекалено изморен, за да се радва на каквото и да било, беше равнодушен към

новото и искаше само да се строполи върху някое легло.

Прекараха остатъка от нощта в малък хотел близо до стадиона. Мълчаливо хапнаха борш и запечени

голубцы и заспаха веднага щом си легнаха, топлейки се един в друг.

УТРОТ О БЕШЕ ПРЕКРАСНО.

След закуската - мляко и хачапури3 - извикаха такси и се отправиха към града. Възстановил се

донякъде от тридневното пътуване с влака, Томаш не можеше да откъсне очи от гледка та зад стъклото

на колата.

 Сарми (рус.). - Б. пр.

Иркутск беше различен от онова, което очакваше. Възхити се на архитектурната елегантнос т на

сградите, чиито фини линии придаваха космополитно излъчване на града. Човек не би казал, че се

намират сред Азия, на две крачки от Монголия. Архитектурата имаше европейските черти от XIX век -

елегантна и класическа, с вмъкнати тук-там кокетни дървени къщи, както и някоя недодялана сграда от

съветската ера, която влизаше в дисонанс с общата хармонична композиция.

- Хубаво е тук - констатира Томаш, без да откъсва оч и от улиците.

- Наист ина - съгласи се Надежда. - Иркутск е аристокра тичен град, наричат го Сибирския Париж.

- Какво буржоазно наименование - каза той. - Но парижката епоха трябва да е приключ ила веднага

след като комунистите са дошли на власт.

- Лъжеш се. Монархист ите са се задържали тук дълго. Ко мунистите успели да влязат в града едва през

1920 година.

Таксито премина през стария град, най-напред по улица „Карл Маркс―, после сви по „Октябрьской

революции― и ги остави на автогарата. Надежда поиска седемстотин рубли от Томаш и отиде да купи

билети. След малко излезе с две правоъгълни картончета в ръка.