Sedmiyat pechat полностью

Байкал и искат да изграждат нефтопровод.

 Ферибот (англ.). - Б. пр.

- Но водата е толкова бист ра...

- Байкал е огромно езеро - обясни тя. - И за късмет замърсяванет о се ограничава до специфич ни зони,

като делтата на Селенга и южния бряг. Но ако не внимаваме, някой ден всичко това ще изчезне.

Томаш въздъхна и остана загледан в езерото. Погледът му премина целия хоризонт, започвайки от

малката лагуна отляво, където се виждаха ниските покриви на рибарското селище Сахюрта, спря се на

кея долу, където циментова рампа потъва ше във водата като незавършен мост.

- Фериботът май никакъв го няма.

- Всеки момент ще дойде, спокойно.

- И къде отиваме все пак?

Рускинята посочи към ивицата земя отсреща.

- На онзи остров.

Островът се издигаше наблизо, отделен от тесен провлак от континента и кафеникавата земя на

степите.

- Как се казва?

- Това е вълшебен остров.

Португалецът смръщи вежди.

- В какъв смисъл?

- Това е шамански остров, място за медитация, където материалният свят общува с духовния.

- Шегуваш се...

- Сериозно. Това е свято и тайнствено място, земя на ле генди и приказки, домът на байкалските

духове. Мистиците казват, че тук се намира единият от общо петте полюса на шаманска енергия.

- Виж ти! - Взря се по-внимателно в острова, изгаряйки от любопитство, запленен и скепт ичен в

същото време, сякаш очакваше мистерията да изплува иззад мъглявината и от тъмата да се роди

светлина. - Как се казва?

- Олхон.

КОГАТ О ФЕРИБОТЪТ СЕ ПОЯВИ, ИЗНЕНАДА И ДВАМАТ А, КОИТ О бяха посед нали кротко в ед на юрта кра й езерот о,

пиеха ментов чай и похапваха пирожки. Допиха си чая, платиха и се запътиха към автобуса, където

заприиждаха и останалите пътници. Паркингът се огласи от подвиквания и нареждания, звуците на мо-

тори, клаксони и тръшнати врати, сякаш всички автобуси, ка миони и коли се канеха да потеглят.

Фериботът направи маневра, докато заеме позиция, и вед нага щом се долепи до пристана, отвори

голямата врата и като изгладнял звяр със зейнало гърло всмука подредените пред не го автомобили.

Пространството не беше кой знае колко голя мо: побраха се само два автобуса един до друг и шепа коли

и на пътниците дори им се наложи да избутат един от автобусите по рампата. Цялата тази операция отне

повече време, отколкото самото пътуване, което продължи около петнадесетина минути.

Най-напред минаха покрай ветровития нос Кобиля голова, чиито скали напомняха каменен кон, пиещ

вода от езерото. Бурятката, която стоеше до тях на кърмата с развети черни прави коси, отбеляза с

гордост, че Чингис хан и неговите воини буряти някога са утолявали тук жаждата си.

- Казват дори, че великият завоевател на вселената е погре бан тук - поясни жената.

- Кой?

- Великият завоевател на вселената - Чингис хан.

Минаха покрай малкия залив Кул и хвърлиха котва насред степта, където големият кораб изплю

товара си на колела.

Пристигнаха в Олхон, вълшебния остров.

Автобусът продължи пътя си и прекоси голото бърдо с подрусване - моторът ревеше от ускорението,

ауспухът пуфкаше черен дим от изгорения газ. Туфите трева, скупчени тук-там, стигаха до езерото, но

скоро се появиха предвестници на друг пейзаж. След минути отдясно се заредиха дървета - тайгата

пълзеше по възвишенията и оспорваше на степта контрола над острова, ливадите бяха обърнати към

северния бряг, а иглолистните гори - към ширналото се езеро.

Полъкатушиха между възвишенията на провлака Кадай и се спуснаха към равнината. Автобусът

премина през някакво селце и продължи по западния бряг на острова, който се отваряше в малки заливи

и живописни лагуни. От другата страна на провлака се виждаше континенталната тайга, покатерила се

нагоре по планините. Рейсът наближи някакво селище и чак тогава намали ход.

- Хужир - извести Надежда.

Томаш се съживи.

- Пристигнахме ли?

- Почти.

Автобусът спря на главния площад на Хужир. Преди да замлъкне окончателно, моторът издаде едно

последно хъркане като предсмъртен стон. Пътниците припряно се изсипаха през вратата и бяха

посрещнати от съседи и познати с оживена глъч, сякаш цялото село се беше стекло при пристигането на

автобуса, жадно за новини от цивилизования свят. Всички се скупчиха пред багажника, за да си вземат

покупките от Иркутск, и настана такава суматоха, че Томаш и Надежда трябваше с лак ти да си пробият

път до куфарите.

Вече с багажа в ръце, рускинята отиде до гастронома - магазина за хранителни продукти на площада,

и излезе оттам с мъж на средна възраст.

- Уредих да ни закарат - съобщи. - Но ще трябва да пла тиш десет долара, Том ик.

Мъжът ги отведе до стара ръждясала лада, наподобяваща малък фиат от седемдесетге години, и ги

покани да влязат. Тримата се настаниха в тясното купе и колата потегли към шо сето със странен трясък

откъм мотора, оставяйки след себе си гъст черен дим. Не се наложи да пътуват много - прекосиха