от аерозолите, докато ефектът на затопляне, причинен от въглеродния диоксид, се запази. В заключение:
без спирачката на изстудяването, каквато е смогът, температурите стремглаво тръгнаха нагоре от 1980
година насам.
Томаш потри замислено челото си.
- Разбирам - каза той и я изгледа с вид на човек, на когото е хрумнала някаква идея, но не е сигурен
дали е добра. - Това означава, че глобалното затопляне би могло да намери лесно разрешение, нали?
- Какво?
- Наново да се вкарат в употреба аерозолите.
Надежда се нацупи.
- Не става. Би означавало да се замени ед на смърт с друга. Вместо да бъдем изпържени, ще умрем
задушени.
Историкът прецени перспективата.
- Ами да, така е - съгласи се той. - В такъв случай остава ни единствено да спрем емисиите на
въглероден диоксид.
- Естествено.
- А възможно ли е?
- На теория, да. Достатъчно е да спрем да изгаряме изкопа еми горива. Но на практ ика нещата са доста
по-сложни. Изкопаемите горива представляват основен енергиен източник за световната икономика и
онова, което се наблюдава, не е намаляване на емисията на въглероден диоксид, а по-скоро увеличаване.
- Защо? Нима никой не забелязва какво става?
- Развиващите се страни отказват да спрат ем исиите на въг лероден диоксид, тъй като твърдите горива
са им нужни за развитието на икономиката. Най-тревожен е случаят с Китай, къ дето все по-често
заместват велосипеда с автомобила като ос- новно превозно средство. - Направи пауза, за да подчертае
следващите си думи. - Томик, Китай има огромно население. - Отвори широко очи. - Представи си как
всички тези хора започ ват да се придвижват с коли?
Томаш попи идеята.
- Така е, проблемът е голям.
- И не става дума само за автомобилите. Китайците са пред почели въглищата като основа на
енергийната инфраструктура, а те отделят много повече въглероден диоксид от петрола. Планират да
построят още триста нови централи на въглища до 2020 година. Това е истинска катастрофа. Китай
надмина вече Съединените щати като най-голям причинител на затоплянето на планетата.
- Значи процесът не може да бъде спрян?
- Така изглежда.
Рускинята взе писалка и написа три букви върху книжната покривка на масата.
- Знаеш ли какво е това?
- Не.
- Това означава
атмосферата. Установява се съотношението между броя на молекулите парников газ към общия брой на
молекулите сух въздух. 200 ppm например оз начава, че има двеста молекули газ с парников ефект на
всеки милион молекули сух въздух.
- Разбирам. И какво следва?
- В ранния си период на съществуване атмосферата на на шата планета била наситена с въглероден
диоксид, също като Венера, а това правело невъзможна появата на животни. Но тъй като морето и
растенията са естествени абсорбенти на въглеродния диоксид, вследствие на едновременното им
действие след милиони години въглеродният диоксид в атмосферата намалял. Палеоклиматичните
изследвания показват, че въглерод ният диоксид е отговорен за половината термични промени в
миналото. При висока концентрация на въглероден диоксид в атмосферата температурата проявявала
тенденция да се покачва. Когато нивото на концентрация намалявало, температурата тръгвала надолу. И
така, преди петстотин години въглеродният диоксид достигнал своя минимум от 270 ppm. Но с човеш-
ката експанзия и съпътстващото я унищожаване на горите и изгаряне на дървесина, към които по-късно
се прибавило и изгарянето на въглища и петрол за добиването на енергия, въгле родният диоксид се
увеличил до днешните 380 ppm.
- Това м ного ли е?
- Това просто е най-високата стойност през послед ните шестстотин и петдесет хиляди години.
Parts per million (англ.) - ppm, мерна единица за концентрация. -
- По дяволите. И казваш, че продължава да расте?
- Продължава, при това ускорено. Ако м ожехме да превър нем в твърдо състояние въглеродния
диоксид, който изхвърляме всяка година в атмосферата, щяхме да имаме по една плани на с два
километра височина! По една планина всяка година, Томик - въздъхна тя. - Но най-лошото ще се случи,
когато достигнем критичната стойност.
- Каква е крит ич ната стойност?
- 550 ppm. - Разтвори ръце, за да внуши представата за не що голямо. - Представи си, че си на върха на
планина и започваш да буташ голям камък, отначало с малко усилия, после постепенно все по-силно.
Камъкът няма да се помръдне отна чало, нали? Но когато силата, с която го буташ, достигне критична
стойност, камъкът започва да се раздвижва. Първо бавно, докато набере собствена динамика, и тогава
вече няма нужда да го тикаш, за да се търкулне по склона надолу, да предиз вика лавина и да унищожи
някое село в долината. - Присви очи. - Забележи: точно при достигането на определена критична
