Sedmiyat pechat полностью

пъти в сравнение с последните сто години; морското равнище се е повишило със седемнадесет

сантиметра само през двайсети век. Вали повече в източната част на американския континент и в

Северна Европа и по-малко в Южна Европа, Африка и Азия. След седемдесетте години на миналия век

се активизираха циклоните в Се верния Атлантик, а през 2005-а се появи и първият ураган по западния

бряг на Европа, Винс, който навлезе в Северна Португалия като тропическа буря. Никъде в

метеорологичните регистри не се споменава за ураган из тези земи. Същото се наб людава в Южния

Атлантик. Ураганът Катрина вилня из бразилското крайбрежие през 2004 година. Това до такава степен

изуми бразилските метеоролози, че не вярваха на снимките от сателита. - Направи малка пауза. -

Международна експертна комисия, създадена от ООН, констатира през 2007 година, че през този век

температурите ще се покачат между един и шест градуса и че метеорологичните явления като цяло ще

придобият екстремен характер: поройни дъждове, продължителни засушавания, по-силни ветрове, по-

страшни бури. - Поклати глава. - Но най-лошото е, че е възможно да достигнем критичния предел,

разбираш ли? Стойност, отвъд която започват да се вихрят явления, способни да превърнат в

необитаеми цели райони на планетата.

- Каква крит ич на стойност? Говориш за 550 ppm концентрация на въглероден диоксид в атмосферата?

- И за това също, но имам предвид най-вече онова, което ще се случи, когато се прехвърли определена

температура.

- Добре, но предполагам , че затоплянето ще става постепенно, нали?

- Не, не е така. Природата е устроена така, че в крит ич ните момент и се извършват резки промени.

Например водата запазва течното си състояние при падането на температурата, но когато понижението

достигне нула градуса, водата преминава в твърдо състояние. Виждаш ли? Критичната стойност е нула

градуса, след която всичко се променя.

- Да, разбирам. Но какво искаш да кажеш?

- Опитвам се да ти обясня, че същото става и с климата. След като се прем ине определена стойност,

нещата коренно се променят и планетата може да стане необитаема за голяма част от съществуващите

видове, в това число и за хората.

Томаш изглеждаше скептичен.

- Чакай малко - каза той. - Ед но е да знаем, че водата внезапно променя състоянието си от течно в

твърдо, друго е да твърдим, че климатичните промени са толкова драстични, че самото съществуване на

човечеството е под заплаха. Не мис лиш ли, че малко преувеличаваш?

Една търпелива въздишка замести отговора. Филипе стана от стола и се протегна.

- Ставай, Казанова - каза той, тръгвайки по пясъка на пла жа. - Ще ти покажа нещо.

XVIII

ВОДИТЕ НА БАЙКАЛ ПРИИЖДАХА НА ЛЕКИ вълни, сякаш непрестанно притегляха брега в обятията си.

Езерото беше кротко и спокойно, с искрящи точици по тъмната повърхност, като диа манти, които

отразяваха отблясъците на залязващото слънце. Филипе свали обувките си и закрачи тежко по брега,

шляпайки във водата.

- Ела тук - покани го той. - Опитай водата.

Томаш събу обувките и нагази във водата, но на мига се закова.

- Студена е - оплака се той и се завърна на пясъка с бързи подскоци.

Приятелят му се разсмя.

- Не бягай, женчо такъв. Ела тук, във водата.

- Луд ли си?

Филипе се наведе и потопи ръка в езерото.

- Студена т и се струва, а?

- Ледена.

Геологът се изправи и тръсна мократа си ръка, при което изпръска панталоните и пуловера си.

- Да, но точ но тази студена вода има огром но значение за поддържанет о на живота на нашата планета.

- Отново преувеличаваш - възкликна Томаш. - Всеизвестно е, че животът предпоч ита топлата вода.

Филипе закрачи по брега, без да спира да шляпа във водата, докато Томаш предпазливо го следваше

по пясъка.

- Искам да ти обясня нещо, Казанова - каза Филипе, впе рил оч и във вълничките, коит о се разбиваха в

краката му. - Макар и да не си даваме сметка за това, Земята е живо същество. Така както човешкото

същество е съставено от билиони живи създания, клетките, така и Земята е живо същество, изгра дено от

билиони живи организми, съставящи фауната и флората. Например ако температурата на Луната или на

Венера се промени драстично, това не би имало толкова съществено зна чение за тези планети, тъй като

и двете са мъртви, само камък и прах. Все едно им е дали е студ или жега, сякаш са огромни мраморни

скулптури. Но термичните промени са важни за Земята, която е жива и затова непрекъснато регулира

температурата и химичния си състав. Следиш ли мисълта ми?

- Хм... горе-долу.

- Едно от нещата, които науката е установила, е, че Земята, подобно на всяко живо същество, което я

обитава, има способността да се саморегулира. - Вдигна пръст, за да подчертае твърдението си. - Но

аналогично на живите същества, това става само в рамките на определени температурни параметри. -