— Тогава какво чакаш още, Тайрон? Побързай да помогнеш на госпожа Флауърс. — Доктор Алпърт прокара пръсти през посребрялата си коса, сетне разроши нежно и черната коса на сина си.
— Тъкмо се канех, мамо. Готвехме се да излезем, когато ти дойде.
Тайрон, като видя полуразпадналата се кола на Мат, любезно предложи да отидат до къщата на госпожа Флауърс с неговата „Тойота Кемри“. Разтревожен да не спука гума в най-критичния момент, ако потегли със своята таратайка, Мат с радост се съгласи.
Радваше се също, че през следващата учебна година Тайрон ще бъде водещият играч във футболния отбор на гимназията „Робърт Е. Лий“. Тай беше от момчетата, на които винаги можеш да разчиташ — доказателство за това бе готовността, с която днес му се притече на помощ. Той беше добър, абсолютно прям и откровен. Мат не можеше да не си припомни с горчивина как дрогата и пиенето рушаха не само здравето на играчите, но и спортсменския дух на другите отбори в кампуса.
Освен това Тайрон умееше да си държи езика зад зъбите. Дори не обсипа Мат с въпроси, докато приближаваха към пансиона, само изсвири силно, но не към госпожа Флауърс, а заради яркожълтия „Форд“ модел Т, който тя паркираше в старата конюшня.
— Леле! — извика той и скочи, за да й помогне за кесията с хранителните продукти, като огледа древния автомобил от предната до задната броня. — Ама това е форд седан, модел Т! Можеше да е най-красивата кола, ако… — Внезапно млъкна. Кафявата му кожа се озари от залязващото слънце.
— О, мили мой, не се притеснявай за жълтата ми карета! — промърмори госпожа Флауърс, като позволи на Мат да вземе другата кесия с храна, за да я внесе от кухнята в градината до кухнята в къщата. — Тя е служила на това семейство почти цял век и затова е толкова прашна и раздрънкана. Но и сега може да вдига до петдесет километра в час по павирани пътища! — додаде старата дама, като изговори всичко това не само с гордост, но и с нещо като страхопочитание към високите скорости.
Мат и Тайрон се спогледаха. Мат не се съмняваше, че им бе хрумнала една и съща мисъл: Да възстановят съвършенството на разнебитената, износена, но все още красива кола, оставена захвърлена през повечето време досега в тази конюшня, преустроена в гараж.
— Можем да го направим — изрече Мат, чувствайки, че като представител на госпожа Флауърс трябва пръв да го предложи.
— Със сигурност ще се справим — промълви Тайрон замечтано. — И без това е оставена в този гараж с място за два автомобила — значи няма да имаме проблеми с пространството.
— Няма нужда да я разглобяваме докрай… всъщност тя наистина вози леко, като на сън.
— Шегуваш се! Обаче можем да почистим двигателя, да проверим ремъците и маркучите и всичко останало. А пък — очите му внезапно светнаха — баща ми има пясъкоструен апарат за почистване на ламарини. Можем да остържем боята и да я пребоядисаме в същия жълт цвят!
Лицето на госпожа Флауърс изведнъж засия.
— Точно това скъпата ми мама би очаквала да кажеш, млади момко — изрече тя, а Мат си припомни навреме добрите си маниери, за да я запознае с Тайрон.
— Обаче съм сигурна, че ако беше казал: „Ще я боядисаме в тъмночервено или синьо или в какъвто и да било друг цвят“, тя щеше да възрази — заяви госпожа Флауърс и се зае да приготвя сандвичи с шунка, картофена салата и голям тиган с печен боб. Мат наблюдаваше реакцията на Тайрон при споменаването на „мама“ и остана доволен: имаше мигновена изненада, последвана от омиротворено изражение като спокойна вода. Майка му беше казала, че госпожа Флауърс не е откачена старица: следователно тя не беше побъркана старица. Огромен товар сякаш падна от плещите на Мат. Не беше сам с крехка възрастна жена, която трябва да защитава. Беше заедно с приятел, почти колкото него, на когото несъмнено можеше да се разчита.
— А сега вие двамата ще изядете по един сандвич с шунка. И докато се храните, картофената салата ще е готова. Зная, че младите мъже — госпожа Флауърс винаги говореше за мъжете, сякаш бяха някакви много специални цветя — имате нужда от хубава, питателна храна, преди да се впуснете в битка, но няма нужда от официалности. Залавяйте се здраво и изяжте всичко.
Те с радост се подчиниха. Докато се подготвяха за предстоящата битка, имаха чувството, че могат да се изправят срещу тигри, особено след като госпожа Флауърс им поднесе за десерт пай с орехи, поделен поравно между двете момчета, заедно с огромни чаши кафе, които прочистваха мозъка като пясъкоструен апарат.
Тайрон и Мат потеглиха с таратайката на Мат към гробището, следвани от госпожа Флауърс в нейния „Форд“ модел Т. Мат от опит знаеше какво могат да причинят дърветата на автомобилите и нямаше намерение да им позволи да повредят съвсем чистата „Тойота Кемри“ на бащата на Тайрон. Спуснаха се надолу по хълма, до укритието на сержант Мосбърг и Мат. Момчетата подкрепяха крехката госпожа Флауърс по трудно проходимия терен. Веднъж тя се спъна и щеше да падне, но Тайрон заби петите на маратонките си в земята и се изправи като скала, когато тя политна към него.
