Съдебните заседатели я изпратиха с поглед, докато тя се връщаше по обратния път през летящите врати, този път с едва забележимо повдигане на раменете по посока към Джина.
Бътлър бе използвал времето за прегрупиране на силите. Той стана, закопча сакото си, вдигна високо брадичка и обяви:
— С това защитата приключва излагането на аргументите си, господин съдия.
Съдия Уитни се обърна към Нора:
— Искате ли думата?
Тя се изправи и не отговори веднага, поглеждайки към вратата встрани от съдийската банка.
— Да, господин съдия. Госпожа Гарсия отиде да провери дали…
Вратата се отвори и на прага се появи Кармен, която бързо пристъпи към Нора.
— Ако ми позволите една минута, господин съдия — каза Нора, навеждайки глава настрани, докато Кармен ѝ шепнеше на ухото:
— Човекът от „Старбъкс“ е още в хотела. В момента тръгва насам.
Тя отвърна също толкова тихо:
— Мислиш ли, че трябва да поискаме отсрочка, за да разследваме тази Милдред Джеймисън? Да пратим агенти на адреса ѝ във Флорида? Трябваше да го направим още преди месеци, когато видяхме шофьорската книжка, използвана от Джина.
— Не — отвърна Кармен, допряла уста до ухото ѝ. — Съдията никога няма да ни даде достатъчно време, а и ти я довърши с това кафе. Сега окончателно приключваме с темата и караме нататък. Скоро Милдред ще е подсъдима за лъжесвидетелство, само стой и гледай.
Съдия Уитни се покашля.
— Не искам да ви притискам, госпожо Карлтън, но…
Нора се изправи.
— Да, господин съдия, просто проверявахме дали един свидетел от „Старбъкс“, когото сме призовали, е някъде наблизо. Да, идва насам, ще бъде тук до двайсетина минути. Ще представим на вниманието ви неговите показания за поръчките, направени от подсъдимата с картата ѝ за лоялност от „Старбъкс“ на летището в Маями. Веднъж да дойде свидетелят, ще приключим бързо.
Съдия Уитни погледна над главата ѝ към Бътлър.
— Може би това ще е добра почва за една съвместна декларация за неоспорване на показанията, господин Бътлър? Обявявам почивка до пристигането на свидетеля.
Бътлър знаеше или би трябвало да знае какво ще покажат данните от „Старбъкс“, защото ги бе получил от обвинението при размяната на информация на досъдебна фаза. Когато съдията излезе, той се съгласи да подпише заедно с прокурора декларация за неоспорване на данните в смисъл, че Джина е поръчвала на летището в Маями по едно гранде фрапучино с бишкота и бял течен мока шоколад малко преди всеки полет на Милдред Джеймисън.
С прочитането на тази съвместна декларация приключи излагането на тезата и аргументите на обвинението. Уитни разпусна журито за вечерта, изслуша и отхвърли задължителното искане на Бътлър за постановяване на оправдателна присъда по Правило 29, и насрочи заключителните пледоарии за следващата сутрин.
Седнал на бюрото си, Бени вдигна слушалката на служебния телефон и набра номера на своя стар приятел Матю Паркър, бившия адвокат на Кайра, вече пенсионер.
— Здрасти, Мат. Получих ти есемеса. Какво ново?
— Благодаря ти, че се обади. Прочетох в „Ню Йорк Таймс“, че Конър Маккарти вчера е дал показания по делото ви.
— Да. Малко особняк си пада, но наистина навреди на Джина и помогна на нас.
— Затова ти се обаждам — каза Паркър. — Бях го забравил, а докато го помнех, пропуснах да ти го кажа, но Конър знаеше, че си ми казал как Д’Амико е предложил да съдейства. Не му споменах никакво име, нито други подробности, но мисля, че казах достатъчно, за да разбере, че някой е предложил съдействие.
— Какво?!
— Знам, знам — отвърна Паркър. — И съжалявам. Виж, не му дадох нищо конкретно, но с него и Кайра бяхме седнали да пийнем по едно… е, по
Бени помълча няколко мига.
— Виж — каза той, — яд ме е на теб, че си се раздрънкал, но пък си свестен, щом ми го съобщи. Можеше да си затраеш.
— Да бе! — отвърна Паркър. — Ние с теб не си правим мръсно един на друг. — Той се засмя и добави: — Кол кого и да ми се иска в тази конкретна ситуация.
— Не — отвърна Бени. — Не си правим мръсно. Е, благодаря ти.
Той затвори телефона и се загледа през прозореца.