— Защото дори тези, които са ви познавали най-добре, дори жената, която ви е родила, дори и те не са могли да познаят, че ги лъжете, така ли е?
— Така е, мисля. И дълбоко съжа…
Бътлър го прекъсна ехидно:
— Вижте, аз не мога да говоря от името на съдебните заседатели, но лично мен не ме интересува вашето разкаяние. — След това извиси глас почти до крясък: — Проблемът е, че хората не могат да различат кога лъжете, дори за важни неща, нали?
— Предполагам, че да.
Бътлър вече крещеше:
— Тогава защо губите времето на съдебните заседатели с вашите басни?
Нора вече беше на крака, но съдия Уитни не я дочака и на свой ред закрещя:
— Господин Бътлър, ще ви помоля да се държите както подобава на юрист в съдебна зала. Не ме карайте да повтарям. Възражението на прокурора се приема и съдебните заседатели са длъжни да игнорират въпроса.
Тонът на Бътлър отново стана нормален, сякаш нищо не се бе случило.
— Разбира се, господин съдия. Нямам повече въпроси.
Не беше зле, помисли си Бени. Нямаше какво повече да стори на човек, който цял живот е имал връзка с клиентката му.
— А вие, госпожо Карлтън? — попита Едгар Уитни.
— Съвсем кратки въпроси. Господин Маккарти, казахте ли истината на процеса срещу Кайра Бърк?
— Да.
— А на този съд?
— Да.
— Защо?
— Защото съм под клетва и приемам това сериозно. В личния си живот лъжех от любов — добави той, поглеждайки към Джина, — но в съда е различно.
— Нямам повече въпроси, господин съдия. Обвинението приключи с призоваването на свидетели.
След като обяви по-ранна обедна почивка за заседателите, съдия Уитни покани Сал Бътлър да внесе искането на защитата по Правило 29 за оправдателна присъда, каквато той би могъл да постанови, ако въпреки всички представени от обвинението факти и аргументи по делото заседателите не успееха да постигнат единодушие. Това не облекчаваше особено задачата на защитата, но искането трябваше да бъде внесено, ако държаха при обжалване да се позоват на недостатъчни доказателства. Бътлър не вярваше много в успеха си, но все още беше във ведро настроение въпреки загубата на човека от „Белмонт“.
— Господин съдия — каза той, — сега е моментът да внеса обичайното искане по Правило двайсет и девет.
— Е, добре, господин Бътлър. Искането ви се отхвърля. Бъдете готов да започнете представянето на аргументите си веднага след обедната почивка.
— Ще бъда, господин съдия — каза с усмивка Бътлър. — Би трябвало да приключим още днес с оглед на съдействието, което обвинението ни оказа с декларациите за неоспорване на показанията на различни свидетели. Подходиха абсолютно професионално.
— Радвам се да го чуя — каза съдията. — Обявявам почивка до два следобед.
Докато си прибираха нещата от масата, Нора и Кармен се спогледаха.
— Сал още ли е на щастлива вълна, след като загуби единствения свидетел, на когото можеше да разчита? — прошепна Нора. — Няма логика.
— Хм, нещо друго поддържа възторга му — отвърна Кармен. — Е, ако знаехме какво е…
Защитата започна да излага тезата си с призоваването на Мейбълин Роко, собственичката на агенцията за недвижими имоти във Флорида, където работеше Джина Куфаро. Роко беше на неопределена възраст, някъде между петдесет и седемдесет и пет, с дълга платиненоруса коса, изписани с молив вежди, рубиненочервени нокти и тежък грим. Стъпваше предпазливо по стъпалата до свидетелския стол, покачена върху десетсантиметровите токчета на червените си обувки; движенията ѝ бяха допълнително ограничени от тясната рокля до коляното, която пристягаше бедрата ѝ.
Джина била сред „звездите“ на фирмата ѝ през последните осемнайсет години, заяви тя, като помагала на всеки да намери своя продавач или купувач на пазара на имоти в Южна Флорида, където търсенето било несравнимо по-голямо от предлагането. Била усърдна, трудолюбива и експедитивна, печелела доверие и клиентите ѝ я обожавали.
В този момент Бътлър прекъсна разпита, за да прочете на съдебните заседатели съвместни декларации за неоспорване на фактите, подписани от обвинението и защитата. В тях се казваше, че ако бъдат призовани за свидетели, петима бивши клиенти на Джина щели да потвърдят, че тя е невероятна като брокер. Документите съдържаха и подробности за сключените от нея сделки, които Бътлър прочете на висок глас пред заседателите. После се обърна отново към Мейбълин Роко:
— Имате ли становище относно репутацията на Джина сред вашата общност?
— Да — отвърна тя. Нюйоркският акцент от младите ѝ години все още се долавяше.
— И какво е вашето становище?
— Всички я смятаха за почтена, работлива, спазваща законите.
— Госпожо Роко — каза Бътлър и направи пауза за усилване на драматизма, — смятате ли Джина за професионална убийца?
— Това е лудост! Не, разбира се — отвърна тя.
— Нямам повече въпроси, господин съдия.
— Някакви въпроси от ваша страна, госпожо Карлтън? — попита съдия Уитни.
Нора се изправи бързо.
— Само един и ще го задам от място с ваше разрешение.
След като той кимна, тя попита:
— Коя е Милдред Джеймисън?
Свидетелката отговори искрено, поне доколкото Нора бе в състояние да прецени:
— Не познавам лице с такова име.