Сентрал Парк Уест полностью

— Търсила си ме — каза той.

Тя стана и се приближи към него, шепнейки през металната решетка:

— Да, благодаря ти. Знам, че не бива да говоря с теб без адвоката си, затова тук няма да кажа нищо. Но искам да поговорим насаме, само ти и аз. Ти намери подходящото място.

Бени понечи да каже нещо, но тя го прекъсна:

— И не се шашкай. Нямам намерение да ви предложа съдействие. Никога. Направих каквото направих, а съм възпитана да си нося последиците. Така че ще ги понеса. Майната му. Но има нещо, което не е като хората, и аз искам да го поправя. Capisce?

Бени кимна.

— Разбрано. Кога?

— Все едно кога — отговори Джина, като повдигна окованите си в белезници ръце. — Аз няма къде да ходя. Искам да съм сигурна, че ще ме изслушаш в близко време, но не е спешно. Мога да изчакам, докато ме пратят в затвора, но държа да не бъде така, че да изгоря. Готова съм да си понеса последствията, но не искам да ме обявят за тропач.

— Разбрах — каза Бени. — Ще намеря начин да го направим, без да изпортим работата.

Той извърна глава и извика:

— Приключихме тук, Фил!

После излезе от крилото с килиите и тръгна към кабинета на Кармен, поклащайки замислено глава, докато се изкачваше по стълбите.

По настояване на Бени екипът отпразнува победата в „Максорлис“ в Пет Вилидж, най-старата ирландска кръчма в Ню Йорк, където от 1854 г, до сега бирата се сервираше в халби от матово стъкло, по две на клиент, независимо дали иска две или не. Бени им разказваше на висок глас историята ѝ, когато бутна навътре очуканите крила на летящата врата и нагази в дървените стърготини, с които беше покрит подът.

— До седемдесетте години на миналия век тук не са допускали жени — каза той, без да забелязва възмутените погледи, които трите си размениха зад гърба му. — Всичко по стените си е така, както е било през хиляда деветстотин и десета — добави той и посочи наоколо. — Онова там на парапета до бара са белезниците на Хари Худини, а пилешките кости, на които им викат ядец, са закачени от заминаващите на фронта през Първата световна война. Тези, които висят и до днес, са на загиналите.

Макар останалите от екипа да не схващаха напълно чара на заведението, те се усмихваха учтиво, докато придърпваха столове към древната дървена маса, преди да поръчат. Когато сервитьорът се завърна, крепейки с всичките си пръсти осемте халби на таблата, Джесика вдигна телефона си.

— Новина от последния час. Кайра току-що е обявила кандидатурата си за губернатор на Ню Йорк.

Тя обърна телефона хоризонтално и пусна видеозаписа от пресконференцията на Кайра Бърк, на която тя съобщаваше, че ще се бори за номинация през лятото. В шумния бар беше невъзможно да се чуе какво точно казва, но Кармен допря с пръст ъгъла на дисплея и сложи видеото на пауза.

— Не е ли това нашият Конър в навалицата? В групата зад нея, последният в края на втория ред. Това не е ли главата му?

— Ха, той е — отвърна Нора. — Онова смешно кариеристче. Май вече е намерил новия кон, на който да заложи.

Да, това беше Конър, буквално слят с фона. След показанията си по делата на Кайра и Джина той бе станал твърде противоречива фигура, за да играе видима роля в кампанията на Кайра, затова се представяше като „доброволец“ пред всеки, който си дадеше труда да го попита. Разбира се, Конър беше единственият доброволец, който прекарваше часове наред с кандидатката в кухнята ѝ на Поумандър Уок, за да чертаят стратегии.

Малко преди първичните избори за губернатор — и след като от Пробационната служба вече бяха подали справката за нея — Джина най-после бе осъдена на очаквания доживотен затвор без право на замяна. Щеше да дочака смъртта си във федерален затвор със строг режим, построен специално за опасни престъпнички в Хейзълтън, Западна Вирджиния. Там, на едно високо плато, което лишените от свобода наричаха „Хълма на страданието“, бяха скупчени няколко федерални затвора.

А сега Бени и Нора пътуваха към това плато, за да се срещнат с Джина. След като се озова на последния си адрес — в повече от един смисъл на думата, — Джина бе започнала да си пише по имейла с Бени. Текстовете бяха мъгляво формулирани, но значението им беше ясно: канеше го да ѝ дойде на свиждане в Хейзълтън. Очаквам с нетърпение скорошното си пътуване, написа в отговор Бени. Разбира се, не мога да дойда сам. Моята висока колежка е в течение на нещата и ще пътува с мен. Джина знаеше, че има предвид Нора.

И тя наистина беше в течение на всичко. Още щом Джина чу присъдата си, Бени разправи на Нора за контактите си с убийцата, макар това забавяне в споделянето на тайната му да не беше прието добре.

— Какви ги вършиш, по дяволите, Бени? — каза Нора с уморен глас. — Мислех си, че сме престанали да крием неща един от друг. Провел си този разговор преди месеци и ми казваш едва сега!