Сентрал Парк Уест полностью

— Нямам повече въпроси — каза Нора и седна.

Кармен надраска нещо на едно листче и го плъзна към нея. Мажи тънко, за да залепне, гласеше бележката. Тя обърна листчето и написа на гърба: Бих задълбала във финансовите и дела, но единственият въпрос върши по-добра работа.

След това Бътлър и някакъв правен асистент от кантората му възпроизведоха дадените пред щатския съд показания на Ибан Рамирес, портиера, който си беше помислил, че покрай него е минала Кайра Бърк. Бътлър искаше да избегне снемането на показания на живо, защото се боеше, че Рамирес би се опитал да компенсира ролята си в процеса срещу Кайра, като закове Джина. От своя страна Нора можеше да настоява Рамирес да бъде призован на живо, но се задоволи с протокола от предишните му показания, защото винаги имаше опасност Бътлър да го притисне да каже нещо излишно в съда. Освен това нищо от съдържащото се в протокола не я притесняваше. Ама разбира се, че ще я помисли за Кайра. Нали това е била целта на дегизирането!

Когато приключиха с четенето на протокола, съдия Уитни попита:

— Господин Бътлър, защитата има ли още свидетели?

Бътлър направи пауза, преди да отговори с пресилена тържественост:

— Да, господин съдия. Определено имаме. В настоящия момент защитата призовава… Милдред Джеймисън.

Нора си помисли, че не е чула правилно. Погледна Кармен, която беше присвила очи. Сигурно и тя е чула погрешно, помисли си Нора. После погледна Бени, който беше извърнал лице към галерията, взрян в същата посока, в която и заседателите.

На вратата се появи смътно приличаща на Джина жена, придружавана от един от сътрудниците на Бътлър. Мина по централната пътека, през летящата вратичка, покрай масите на защитата и обвинението и се изкачи на свидетелското място. Следвайки указанията на съдебния секретар, тя остана права, вдигна дясната си ръка за полагане на клетва, после седна на стола и каза името си:

— Милдред Джеймисън.

Сякаш сънувам кошмар, помисли си Нора с каменно лице.

Каквото и да ставаше, Бътлър се наслаждаваше на мига.

— Мога ли да пристъпя към разпит, господин съдия?

— Имате думата — отвърна съдия Уитни.

— Госпожо Джеймисън, къде живеете?

— В Локсахачи, Флорида.

— А бихте ли казали на заседателите къде се намира това място?

Тя се извърна към ложата.

— В най-отдалечения край на окръг Палм Бийч, на запад, далече от океана. Представяйте си черни пътища и алигатори.

След което Милдред Джеймисън разказа историята си. Била на четиресет и една години, родена и израснала във Флорида, работела в консултантска фирма по информационни технологии в окръг Палм Бийч. Подаде на Бътлър шофьорската си книжка, която той показа на мониторите в съдебната зала. Налагало ѝ се да пътува доста в командировки и предпочитала да лети от Маями, защото летището предлагало по-голям избор на полети. Притежавала мобилен телефон, който носела със себе си, и изрецитира номера на заседателите. Беше същият като номера на „еднократния предплатен телефон“, за който обвинението твърдеше, че е на Джина, макар никога да не бяха успели да го открият.

На мониторите в залата Бътлър показа списък на полетите, които обвинението беше свързало с убийствата на Джина.

— Помолих ли ви да проверите данните от пътуванията си, преди да се явите днес в съда?

— Да.

— И до какво заключение стигнахте по отношение на полетите, изброени в доказателство двайсет и девет на обвинението?

— Че съм вземала всичките тези полети, за да изпълнявам поръчки на клиенти или да участвам в конференции.

— Нека сега ви покажа снимки от камерите на летища, които обвинението представи като част от доказателствата по делото. Бихте ли ги разгледали, за да ми кажете дали познавате някого на тях?

— Да, това съм аз. По време на моите пътувания.

Бътлър слезе от катедрата, заобиколи масата, застана зад Джина и постави ръце на раменете ѝ.

— Госпожо Джеймисън, познавате ли тази жена?

— Не.

— Нямам повече въпроси, господин съдия.

На Нора ѝ се виеше свят.

— Продължаваме направо с кръстосания разпит — обяви съдия Уитни.

Световъртежът на Нора отслабна достатъчно, за да намери сили да попита:

— Може ли да се приближим, господин съдия?

Когато застанаха пред банката, Нора заговори първа, като се насилваше да не звучи прекалено гневно:

— Господин съдия, ние не сме получили абсолютно никаква информация за тази свидетелка, а на обвинението ще му трябва време, за да се подготви.

Съдията извърна глава към Бътлър.

— Какво нахалство — започна Бътлър, — особено ако си припомним авантажа с Конър Маккарти. Но ние не разполагаме с информация, която да ви предоставим. Нямам никакви предварителни изказвания на свидетелката, която никога не е нарушавала закона. Нямам представа какво си въобразява, че ѝ се полага, госпожа Карлтън.