— Значи ще постъпим както тя иска? — попита Бени. А когато Нора не отговори, добави: — Добре де, щом и ти го искаш, почваме да ровим.
— Идеята е да открием истината, Бени. Това би трябвало да ни е работата, нали?
— Така е — каза тихо Бени. — Но в този шибан свят идеята е и да се погрижим лошите да не ни се изплъзват.
— Можем да вършим и двете — каза Нора. После повтори, сякаш се опитваше да убеди себе си: — Можем да вършим и двете.
Бени издиша шумно през стиснатите си устни.
— Надявам се. Наистина се надявам.
Нора слезе на пръсти по стълбите до кухнята, където майка ѝ четеше книга, седнала до масата, и държеше в ръка чаша чай.
— Най-после заспа — прошепна Нора. — Обича Чудовището в края на тази книга“, но се превъзбужда. Аз бих се придържала към „Лека нощ, Луна“.
Тереза се усмихна и каза:
— Тази веднага ме приспива. Глупавата книжка за мъпетите поне мога да я дочета докрай.
Нора взе една чаша за чай от барплота.
— Освен това трябва да знаеш какво ми каза Софи току-що: че книжките с картинки били за бебета, докато тя била вече на шест. Явно учителката ѝ чете книги с повече текст пред класа. Така че идната седмица започваме „Вълшебната къща на дървото“. Толкова бързо расте, мамо!
— Децата растат бързо, да — кимна Тереза.
Нора си наля чай и отиде да седне при нея на малката кухненска маса.
— Какво? — попита Тереза.
— Какво „какво“? Не мога да седна и да пия чай с майка ми ли?
Тереза я изгледа, широко усмихната.
— Софи спи, а ти не отговаряш на служебни имейли. Така че, любов моя, отново те питам: Какво?
Нора си пое дълбоко дъх.
— Ник и Вики се местят да живеят в Кънектикът, за да са близо до семейството ѝ. Той ми каза, че баща ѝ предлагал да ми помогне да си намеря работа в някаква фирма за управление на рискови капитали в Уестпорт, та да сме всички заедно, дрън-дрън.
— Хм — каза Тереза. — А ти какво мислиш?
— Знам ли? Тук е нашият дом, аз си обичам работата, но в същото време си мисля, че на Софи ще ѝ е тежко баща ѝ да е там, а ние тук. Освен това повече пари ще ни дойдат добре. — Тя замълча и отпи от чая си, преди да добави: — Ти, аз и Софи вървим в пакет, така че
Тереза въздъхна тихо.
— Знаеш, че обичам този библейски израз: „Където идеш ти, там ще дойда и аз и дето живееш ти, там ще живея и аз“. Та това е отговорът ми. Ти и това момиченце сте моят живот и аз ще бъда щастлива където и да сме заедно.
Тя остави чашата си на масата и погледна Нора.
— Хайде сега, да не се разревеш. Може би ще е добре да постъпиш във федералната прокуратура в Уайт Плейнс и тогава ще живеем някъде между тук и Уестпорт. Така на Софи ще ѝ е по-лесно да вижда баща си, а ние положително ще си намерим жилище около Уайт Плейнс, което да можем да си позволим с прокурорската ти заплата, особено ако това тук го продадем или дадем под наем.
Нора огледа кухнята и каза:
— Може би. Но няма да е като това, мамо.
— Добре де, а каква ли ще е тази работа с рисковия капитал? И какво изобщо е „рисков капитал“?
— Така се нарича управлението на финансите на богатите и разни пенсионни фондове. Опитват се да им помогнат да спечелят повече пари, отколкото ако просто пасивно инвестират на даден пазар. Знам за тези неща от разни дела за финансови измами, по които съм работила, но не съм експерт.
— И плащат добре?
— Да. Ако са се задържали известно време в бизнеса, то е, защото са изкарали на клиентите си много пари, обикновено самосвали с пари.
— А порядъчни ли са?
— Някои да, други не, като хората по принцип. Подлежат на държавно регулиране, като целта е да отпаднат мошениците. Трябва да потърся нещо за тази фирма, която има предвид Ник. Но дори да е порядъчна, изключено е работата в нея да е толкова смислена, колкото това, което правя сега. Предполагам, че ще ми възложат да следя за нормативното съответствие, за да не попаднат под ударите на закона. Някаква такава длъжност. Което не е лошо, но не е като да вкарваш престъпници в затвора.
— Значи, ако отидеш там, бихме могли да живеем близо до работата ти, евентуално да си купим къща и да бъдем близо и до Ник. А ти познаваш района от колежа, нали? Уестпорт не беше ли точно до Феърфийлд?
— Да — отвърна Нора. — Районът е много приятен. — После добави с усмивка: — Е, не мирише на кафе, но като място за живеене е идеално.
Известно време и двете помълчаха, после Нора продължи:
— Виж, мисля, че за мен смяната на работата ми ще бъде най-голямата пречка. Един мой бивш шеф казваше, че това, което вършим, има морален смисъл. Изкарваме си хляба, вършейки добро, или поне така би трябвало да бъде. Затова обичам толкова работата си. Обичам да се намирам на място, където единственият важен въпрос е: Каква е истината? Ще ми бъде трудно да се лиша от това.
Тереза кимна и хвана ръката ѝ.
— Каквото и да ти се върши, аз искам същото за теб. А децата са жилави малки дяволчета. Дори да се наложи Софи да пътува напред-назад от тук до Кънектикът, нищо няма да ѝ стане.
— Благодаря ти, мамо.
Тереза се усмихна; с дъщеря ѝ си приличаха много, когато се усмихваха.