Сентрал Парк Уест полностью

— Следователно трябва да се запитате: как стана това? Лош късмет? Или може би съвпадение?

Джина вдигна ръце, докато веригата не се изпъна, после ги стовари върху масата. Думите ѝ вече излизаха като куршуми от устата ѝ. Очите ѝ бяха присвити. Брокерката на имоти я нямаше. Срещу Нора и Бени седеше убийца.

— Няма как да стане това, по дяволите! В живота си съм убила много лайнари по всевъзможни начини — повече, отколкото можете да си представите — и не вярвам в съвпадения. Мисля, че онова лъжливо копеле ме сготви. Онзи подлец Конър Маккарти е знаел, че ще бъда там, за да очистя Бърк, но така, че никой никога да не разбере. И се е погрижил всички да разберат. Изключено е Бърк да си е поръчал сам храната. Тези неща ги вършеше Конър, затова му се плащаше. Той я е поръчал и онази вечер, като е бил сигурен, че ще бъда заснета на видео как влизам и излизам през фоайето точно в момента, когато Бърк уж се е самоубивал. Няма съвпадение тук, по дяволите. Той ми е заложил капан!

Тя внезапно се успокои и затърка лъснатата маса с дланите си.

— Сигурно се е насрал, когато на видеото се е появила неговата изгора Кайра и е била арестувана вместо мен. За малко и двамата са щели да изгорят. После трябваше да очистя Носа, преди да ме е изтропал. А знаеш ли как разбрах, че е станал тропач? Вашият Конър ми каза, дори знаеше името на Д’Амико. Нямам представа откъде го е научил, но се оказа прав. Носа дори не се опита да го отрече, преди да го свитна. И тогава вие, гадове, започнахте да ровите около тази история и така се обзаведох с безплатни подстрижки, докато съм жива, от глупост, но това е друга история.

Джина премести погледа си от Бени към Нора, после отново към Бени. След като им бе разказала всичко, изглеждаше изтощена.

— Е, това е, което държах да изясня. Исках да знаете, че главният ви свидетел е лъжливо копеле и че това минава за ваша сметка. Какво ще направите оттук нататък, си решавате вие, но би трябвало да предприемете нещо, за да си получи Конър заслуженото. Бих го поръчала, ако имах някогашните си връзки, но за негов късмет, това приключи. След като ме опандизиха до живот, никой не ми предлага такива услуги.

Сега тя се взря в очите на Нора.

— Надявам се, че вашата обсебеност от истината може да свърши работа в случая. Защото вашият свидетел се съдра да лъже. Та си рекох, че може би тези неща значат нещо за вас и ще направите необходимото по въпроса.

Джина се обърна към Бени с тънка усмивка. Брокерката на имоти се бе завърнала.

— Е, това беше. Не го приемай лично, но не идвай повече тук. Не съм тропач и нямам какво повече да ти кажа. С теб приключихме.

Преди Бени и Нора да успеят да изрекат нещо, Джина изви шия нагоре и извика към тавана:

— Надзирател!

— Чакай! — каза Бени. — Само един въпрос: каква, по дяволите, беше тази история с Мериън Бърк, дето те била посетила в ареста преди делото?

Джина се изсмя, докато надзирателят отключваше веригата ѝ и ѝ помагаше да се изправи на крака.

— Не беше, за да ми благодари, че съм очистила бившия ѝ, ако това намекваш. Имаше вземане-даване с баща ми, беше помогнал на сина ѝ, който изобщо не е финансовият гений, за който се представя, нито семеен мъж с християнски морал, и се беше накиснал здравата и по двете линии, и с пари, и по тънката част. Та баща ми му беше направил услуга. Тя искаше от мен яснота как точно стоят нещата. Аз ѝ казах, че ние държим на думата си и че тези подробности ще останат завинаги между нас. Хайде със здраве.

Пет минути пътуваха мълчаливо; беше късно лято и покрай тях се нижеха зелените хълмове на Западна Вирджиния. Нора проговори първа:

— Вярваш ли ѝ?

Бени стисна волана с двете си ръце.

— Не сто процента, разбира се, но определено звучи правдоподобно. — Той помисли малко и добави: — Освен това знам, че намеква за нещо покрай тази история с Носа. Матю Паркър ми каза, че се изпуснал пред Конър за онова, което му разправих за Носа като съдействащ свидетел.

Нора бавно поклати глава, но Бени я изпревари:

— Знам, че обещах да нямаме повече тайни, но това беше заварено положение, от преди.

— От преди какво, по-точно?

— Матю ми каза, след като Конър беше дал показания.

— Ох, Бени… — изпъшка Нора.

— Тогава не му обърнах сериозно внимание. Матю го беше казал и на клиентката си, а тя кой знае на кого още го е раздрънкала. Съдията го знаеше, неговият приятел адвокатът го знаеше, нашият главен прокурор го знаеше. Сигурно много хора са го знаели. Но сега всичко това ме кара да вярвам на Джина.

— И така, излъга ли ни Конър? Излъга ли в показанията си?

— Ако Джина казва истината, определено да. А как да го гепим за това? Като призовем Джина за основен свидетел? Защото вдъхва много доверие? Я зарежи тая работа.

Нора мълча доста време и накрая каза:

— Вероятно си прав, но имам чувството, че това не можем да го подминем. Смятам, че трябва да поразровим около поръчката за храна и онова, което Джина каза, че Конър ѝ подшушнал за Носа. Съвпадения стават, каквото и да разправя тя, но не можем да оставим тази работа току-така.