Сентрал Парк Уест полностью

— Ще се опитам. Наистина.

После лицето ѝ засия, когато Кармен и Джесика изскочиха иззад двойната летяща врата и тръгнаха към масата им.

— Здравейте! Съжалявам за закъснението — каза Кармен, докато сядаха. — Влакът спря в тунела под Хъдсън по някаква неизвестна причина.

— При това нямаше дори ужасяващо неясно съобщение по уредбата — добави с усмивка Джесика. — Каквито пускат в метрото, нали се сещате: дрън-дрън-дим-смърт-дрън-дрън. Просто си седяхме така в неведение. Какво ли е било?

— Ню Джързи е нещо, с което се свиква — каза Нора. — Нали все пак успяхте. Така се радвам, че екипът се събра извън работна среда.

Кармен постла ленената салфетка на коленете си и влезе в ролята на шеф.

— Хайде да поръчваме, умирам от глад, после искам всеки от вас да докладва.

След като сервитьорът прибра менютата, Нора започна първа:

— Исках да ви събера, за да ви кажа: реших да приема предложение за работа в Уестпорт, Кънектикът, за да може двете с мама да сме близо до Софи, Ник и неговата нова съпруга Вики.

— О, не! — каза Джесика. — Защо?

— Ами по причините, които вече изтъкнах, да сме по-близо един до друг като семейство, но, честно казано, имам и някои други причини, поради които няма да се опитам да си издействам преместване във федералната прокуратура в Кънектикът. Леко започна да ми писва от тази работа, особено след това, което преживяхме като екип в последно време. Искам да се махна от нея поне за известно време. Като същевременно започна да печеля по-сериозни пари, за да може майка ми да спре да ни носи на гърба си и с които да платя колежа на Софи. Ще съм юрист в голяма фирма за управление на рискови капитали в Уестпорт, наречена „Согатък“ по името на местната река. Управляват парите на много пенсионни фондове и, доколкото мога да преценя, са порядъчни и много богати хора. Та това е моята новина.

— Дявол да го вземе — каза Джесика. — Лоша новина за добрите хора.

Кармен прочисти гърлото си.

— Като стана дума за лоши новини, аз също ще се спасявам от службата.

Бени, който не се изненада особено от новината на Нора, този път извърна рязко глава.

— Какво?! О, шефе, не!

Кармен го погледна и очите ѝ се наляха със сълзи.

— Боя се, че да — каза тя. — Време е моята малка тайфа да се изнесе от лявата половина на къщата, а единственият начин това да стане, е, аз да започна да изкарвам повече пари. Един от нашите бивши колеги, Дейв Бъркли, вие го знаете — обърна се тя към Нора и Бени, — който сега е в „Бенедикт и Карп“, се свърза с мен. Трябвал им човек, който да отговаря за вътрешните разследвания, за да ги предпазва срещу евентуални дела за измама. Финансовата оферта беше нещо, което не можах да откажа.

Бени въздъхна шумно.

— Е, това е успокояващо — каза той, широко усмихнат. — Помислих си, че ще основаваш кантора „Бътлър и Гарсия“, пълен набор правни услуги за елита на американската мафия.

— Не — засмя се Кармен. — Местя се в Централен Манхатън, не в ада.

Бени се обърна към Джесика:

— Е, за нас те двете са мъртви. Кажи ми за себе си. Оставаш ли в служба на родината?

— Да, оставам — отвърна Джесика. — Имам да изкарам в Бюрото поне още двайсет години. — Тя погледна Бени, преди да добави: — Така че и за тях, и за теб няма отърваване от мен.

— Радвам се да го чуя — каза Кармен. — А вие, господин Дугън?

И трите жени извърнаха глави към Бени.

— Първо — започна той, като гледаше Джесика, — радвам се, че поне една от вас остава да служи на тези Съединени щати. — После се обърна към Кармен и Нора: — Що се отнася до вас двете, това рано или късно трябваше да се случи. Всеки, който става за нещо, напуска. Знам го, то е част от живота, част от професията. Не си мислете, че ми харесва, но това е положението.

Той забоде огромен показалец в гръдния си кош.

— Ако питате за мен, аз никъде няма да ходя. Всъщност, откакто загубих Чарми, никога не съм бил толкова щастлив. Харесва ми да съм дядо и се опитвам бавно да изградя нещо положително с моите две момчета. Една от причините да не ви се сърдя, че си тръгвате, са семействата ви. Семейството винаги трябва да е на първо място, иначе човек никога не е напълно щастлив. Вие ме научихте на това, загубенячки. Това е нещото, над което имаме контрол в този свят, в който не можем да тикнем в затвора всеки злодей, нито да намерим винаги верния отговор.

Сервитьорът донесе питиетата им. Бени хвана чашата си със светла бира и лицето му стана сериозно.

— Искам да вдигна тост — започна той, местейки погледа си от лице на лице. — Този екип е моето семейство, надявам се и вашето. Заедно минахме през какво ли не, дето има една приказка. Без да сме мафия, ние ще продължаваме да се поддържаме един друг, capisce? На тоя свят няма кой знае колко добри хора, тъй че трябва да сме единни. Ако ви потрябва нещо, звънкате. Ще си пазим взаимно гърбовете. Съгласни ли сте?

И трите се спогледаха.

— Съгласни сме! — казаха в един глас те, после протегнаха ръце и чукнаха чашите си над масата.

Настана неловко мълчание, което бе нарушено от Кармен:

— Значи без да капем кръв от показалците си върху икона на светец, така ли?