Кайра не отговори веднага. Пристъпи към нея и плъзна длани по дрехите ѝ.
— Телефонът ми е в колата — каза Нора. — Просто съм длъжна да те попитам.
Удовлетворена от претърсването, Кайра я подкани:
— Хайде, задай си въпросите и да приключваме.
— Винаги си била близка с Конър — каза Нора; гласът ѝ вече беше студен, а не умоляващ.
— О, как си падам по прокурорката Нора! — отвърна Кайра с тънка усмивка. — Не, не винаги. Бяхме близки в колежа, отчуждихме се, когато записах Правния факултет, после пак се сближихме. А каквото и да си мисли онази психарка Джина, връзката ни не беше интимна. Между другото, тя не винаги е била луда, поне не създаваше такова впечатление. Обаче с възрастта превърташе все повече.
— Но планът да се омъжиш за Тони Бърк беше общ, твой и на Конър, нали?
— В известен смисъл — отвърна Кайра. — Той ни запозна след развода му. Бърк ми се стори интересна личност, донякъде ми харесваше, но за мен това беше и добра възможност. И двамата с Конър я виждахме. Не бях предвидила обаче, че старият мръсник още не може да си държи оная работа в панталона, въпреки че беше женен за мен. — Тя добави през смях: — Представяш ли си?
— Не мога — отвърна Нора.
— И после Тони изпорти всичко — продължи Кайра. — Или по-скоро, жертвите му го направиха.
— И тогава двамата с Конър решихте, че е време да се отървете от него.
— Знаех, че трябва да се махна от него, както и че Конър трябва да намери начин да го направи.
— Знаела си също, че това предполага Джина да го навести.
Кайра просто се усмихна.
— Защо се усмихваш? — попита Нора.
— Защото имам чувството, че отново съм на подсъдимата скамейка. Трудно ми е да си спомня какво съм знаела навремето. Преживях толкова много от тогава. Но както и да е станало, онази вечер и Конър, и аз получихме свободата си. Две в едно.
— Значи идеята да му поръчате вечеря е била твоя. Това е щяло да погребе Джина, след като свърши работата.
— Добър опит — отвърна Кайра. — Но не си приписвам заслугите. Няма граница онова, което може да постигне човек, който не търси заслуги. Разбира се, кой би могъл да се досети, че онази луда кучка ще се облече като мен за малката си визита.
Кайра замълча за миг, после продължи:
— Но честно казано, колкото и ми да беше противно, ползата от разгласяването на случая беше безценна. Мисля, че нашият смахнат бивш президент наричаше това „заслужено медийно внимание“. То не може да се купи с пари. Без тази публичност, без да бъда жертва на една жестока несправедливост, къде щях да съм днес? Нямаше да ям сандвичи с краставица, приготвени от Марта Стюарт, уверявам те. Освен това е страхотна услуга за обществото да бъде защитено от Тони
Кайра се взря в очите на Нора.
— Виж, аз също съм юрист, нищо не можеш да докажеш за мен. Нито за Конър. Е, приключихме ли, госпожо прокурор?
— Мога ли да ти задам един личен въпрос? — попита Нора.
— Да, но по-бързичко, ако обичаш.
— Ти изпитваше ли нещо към мен в колежа?
— Намирах те за… интересна. Привличаше ме. Но, ако трябва да бъда честна, търсех по-едра риба в по-голямо езеро. — Кайра огледа Нора от глава до пети, преди да добави с ехиден тон: — Надявам се, че това е отговорът, от който се нуждаеш.
С тези думи тя се завъртя на токове и си тръгна, като добави през рамо:
— Освен това се надявам да помислиш сериозно за пост в моята администрация.
Нора се отпусна тежко на пейката и раменете ѝ се прегърбиха, докато изпращаше с поглед Кайра, която заобиколи фонтана и изчезна.
Нашият губернатор, помисли си тя, и евентуален бъдещ президент.
Ресторант „Брас Рейл“ в Хоубоукън беше на повече от един век и въпреки слуховете, че е обитаван от призраци, след като някаква младоженка загинала при падане по спираловидното стълбище през 1914 г., за Нора беше мястото, където ходеше при специални поводи. А това е специален повод, защото е сбогуване, мислеше си тя, седнала на масата за четирима на втория етаж до прозореца.
Бени пристигна пръв след нея. Огромното му тяло се появи зад летящите двойни врати на площадката. Нора му махна, сияйно усмихната.
— Господин Брутал — каза тя, когато той се приближи, — добре дошъл в Хоубоукън.
— Госпожо Печена — отвърна Бени, намествайки се на стола. — За мен винаги е удоволствие. Знаеш ли, че за пръв път съм в твоя прекрасен град? А знаеш ли също, че бейзболът…
— Стига, стига. Не желая да вечерям с баща си, колкото и да го обичах. Да, познавам историята на бейзбола, който за пръв път се е играл тук. Знам, че фукльовците от Купърстаун са измамници. Знам също, че антииталианските настроения са виновни Хоубоукън да не получи полагащото му се място в историята.
— Това последното не го знаех — каза с усмивка Бени. — Но добре, никакъв бейзбол. Как я караш ти, по дяволите?
— Честно казано, Бени, още ми е тъпо, че Кайра и Конър ще се измъкнат безнаказано.
Бени направи кисела физиономия.