— И аз много мислих по въпроса. Остави го Конър. Той е само пешка. Истинската игра на шах е била между двама овъргаляни в кал царе, или царици в случая. Най-напред Конър е бил с едната, после с другата. Самият той е нищо. Всичко от начало до край е било между Кайра и Джина. Като добрата новина е, че професионалната убийца загуби, макар че и победителката е пълен боклук.
— Какво имаш предвид?
Бени вдигна пръст.
— Първите ходове са били на Кайра, която се е свързала с Конър, за да се добере до Бърк и да се омъжи за него. После, когато нещата са се сговнили, тя е помолила Конър да прати Джина да „говори“ с Бърк, което да реши проблема с ужасния ѝ съпруг, като същевременно му е казала да поръча вечеря, за да прецака Джина, с което да реши и втория си проблем — да освободи Конър от тази връзка.
Той вдигна втори пръст.
— Разбира се, Джина се е била подготвила с насрещен ход, преобличайки се като нея, с което на свой ред я е прецакала, защото поръчаната вечеря изпортва легендата за самоубийството и Кайра се озовава в ареста.
После трети пръст.
— Но тя намислила пореден ход. Нямало е как да каже, че Джина е била тази, която е навестила Тони Бърк въпросната вечер, защото това е щяло да накисне и нея, и Конър. Нали така? Да изтъкне в своя защита, че е невинна, защото е уредила наемна убийца от мафията да пречука бившия ѝ съпруг? Това не би било пропуск за излизане от затвора. Но тя откри по-добър начин, без самонакисване, когато аз имах глупостта да кажа на Матю Паркър, че Д’Амико е готов да съдейства. Тогава Кайра е наредила на Конър да каже на Джина, че Носа се готви да я изтропа. А това е работа на Кайра, защото, ако си спомняш, Джина каза, че Конър ѝ е дал името му: Д’Амико. Матю Паркър никога не би го направил. Положително е била Кайра. Тя е знаела, че Джина ще го очисти, а това ще въвлече федералните в разследване на убийството му, с което тя ще бъде оневинена, а Джина — натопена. Наистина, това не би било сигурен ход, но във всеки случай било за предпочитане пред самопризнанието, че е замесена в убийството на Бърк от Джина.
Бени свали ръката си.
— Естествено, Джина не разбира изцяло играта, затова нейният последен ход — да ни каже от затвора, че Конър е лайно — е толкова жалък. Разбира се, че е лайно, но в тази игра е той просто една пешка. Голямата фигура е Кайра Бърк, царицата зад пешката, и тя победи.
Нора изглеждаше, сякаш някой ѝ бе изпуснал въздуха.
— Да, знам, че си прав, но това не ме улеснява да приема, че Кайра ще се измъкне безнаказано.
Бени кимна.
— Разбира се, но моят въпрос е от какво всъщност се измъква? Аз просто ти казвам неща, които са верни, не които можем да докажем. Защото дори да свидетелстваш за много внимателно формулираните ѝ изказвания в онази градинка, какви доказателства имаме срещу нея? Дори да се опитаме да постигнем нещо, ще ни трябва Джина, а тя не желае да съдейства, което няма и особено значение, защото като побъркана убийца едва ли би била особено надежден свидетел на обвинението срещу губернатора на щата Ню Йорк, не мислиш ли?
— Мисля — каза тихо Нора.
— Освен това знаем, че Конър е поръчал вечерята, но дори да признае, че това е било по идея на Кайра — а защо да признава? — нямаме нищо на ръка, ако Джина не представи контекст, и тук се натъкваме отново на същия проблем. Имаше причина Кармен и нашият уважаван федерален прокурор да се разберат помежду си, че тук няма нищо за нас. Защото няма.
Нора въздъхна шумно.
— Знам, знам. Просто имам усещането, че така и не успяхме да докажем истината. Използвахме Конър за свидетел, а сега знаем, че не е казал цялата истина.
Бени поклати глава.
— Затова ти изпрати на Бътлър онова писмо, за да му кажеш какво сме научили за Конър, от което нито Джина, нито който и да било друг има някаква полза.
Той изпуфтя ядосано и продължи:
— Струва ми се, че си поставяш погрешни цели, както си се вторачила в истината и пак истината. Нашата работа е да вкарваме в затвора лошите, за да пазим добрите, стига да имаме годни за целта доказателства. Понякога това означава да ползваме лоши хора за целта. Понякога това означава, че хора, за които знаем, че са безбожни копелета, ще се измъкнат невредими. Но аз никога не съм смятал нашата работа за „търсене на истината“. Системата не е предвидена за това. Нашата работа е да живеем в сивата зона, да издирваме онези, които са навлезли в черната, и да ги смачкаме, за да може онези, които са в бялата, да спят спокойно нощем.
— Ех, да можех и аз да виждам нещата толкова ясно, Бени. А дори да не успеем да го докажем в съда, аз
— Е, по тая част аз съм доста обръгнал, предполагам. Ние сме свикнали от доста време насам лошите да заемат високи постове, като започнеш с президенти от моето време, които мога да посоча поименно, и въпреки това кретаме напред. Запомни, ти си госпожа Печена, не можеш да се оставиш това да те препъне.
Нора отново въздъхна.