Сентрал Парк Уест полностью

Божичко, тя записва всичко това. Накара ме да шофирам осемдесет километра до това изолирано смахнато място, за да се опита да ме контролира? Ама сериозно ли?

Нора реши да се отклони рязко от сценария на Кайра.

— И така, какво стана с Лизи? Какво се случи с нас тогава?

Кайра се изсмя тихо.

— Смених името си, глупаче, старото не ми харесваше, сегашното ми харесва. Това се случи. Виж, знам, че имаше чувства към мен, нещо като студентско влюбване, и съжалявам, че трябваше да се отдръпна, но аз бях последен курс, а ти първи, при това в друг факултет, и това беше доброто решение, най-вече за теб. Бях си казала, че можем да бъдем добри приятелки, но ти искаше повече от това, много повече, което просто нямаше как да стане. Съжалявам.

Нора не отговори и Кайра продължи:

— Виж, надявам се да си намерила любовта, която търсеше. В известен смисъл ти завиждам, че имаш това прекрасно момиченце, макар че, да ти призная, за мен би било трудно да съм майка на шестгодишно дете в сегашната си роля.

На Нора ѝ се зави свят. Откъде, по дяволите, знае за дъщеря ми? Та Софи току-що навърши шест, за бога. Как е разбрала?

— Всъщност не знам как се справяш да си хем майка, хем да гониш престъпниците. Но съм ти благодарна за това. Ако не беше ти, убийцата на Тони щеше да е още на свобода. Ако не беше ти, може би щях да съм отново подсъдима за нещо, което не съм извършила.

Кайра замълча и протегна ръка към нейната.

— Никога не мога да ти се отплатя за това, което направи за мен, за справедливостта.

Репетирала ли си тази реплика?

— Просто си върша работата — каза Нора.

— Не. Вършиш нещо много повече от това. Във всяко свое дело хвърляш всичките си сили. Защото за теб делото е кауза. — Тя отново помълча и добави: — Радвам се, че успяхме отново да установим връзка, защото на мен ми трябва жена като теб. Не, Ню Йорк има нужда от такива като теб. След отровата от миналото аз се опитвам да набирам способни жени за различни роли. Колко жени са твърде много? Ами, както беше казала Рут Бадър Гинзбърг за Върховния съд, „когато станат девет“. Когато всички мои служители на ключови позиции са жени, ще бъда доволна. Бих желала да си една от тях. Ще помоля моя завеждащ „Човешки ресурси“ да се свърже с теб.

Кайра погледна часовника си.

— Толкова съм ти благодарна, че се срещна с мен на това място. Знам, че ти е малко далече. Тъкмо идвам от дома на Марта Стюарт в Катона, тя е моя голяма поддръжничка и, разбира се, имаше свои собствени преживелици с нашата дефектна правораздавателна система. А сега отивам към Центъра за подпомагане на жени в уязвимо положение за Северен Уестчестър. Вършат страхотна работа за жертви на домашно насилие.

Кайра понечи да стане, но се спря и отново се отпусна на пейката.

— О, трябваше да те попитам. Има ли нещо, за което искаше да говорим? Мисля, че всъщност ти първа ме потърси, макар че беше страхотно да се видим след толкова време.

Ами да, защо например не спреш да ме баламосваш, а не си кажеш направо какво стана с Лизи — жената, която обичах и която също ме обичаше? Къде се дяна онова мило порядъчно момиче, как се превърна в жена на име Кайра, омъжена за Тони Бърк? Какво се случи, за да се преобразиш в сегашния побъркан от амбиция политик?

Изведнъж на Нора ѝ се прииска да побегне. Няма да получа тук отговори, тя просто ме записва, за да излезе, че съм я преследвала.

— Ами не — каза тя и протегна ръка. — На добър час с останалата част от програмата ти за днес.

Кайра също стана и пое ръката ѝ.

— На добър час и на теб, Нора. Надявам се да говориш с, Човешки ресурси“. Имам нужда от хора около себе си, които да са достатъчно силни и винаги да ми казват истината.

Нора издърпа ръката си от нейната, която твърде дълго я бе стискала.

— Благодаря, Лизи, но не. Вземам си моята истина и си отивам у дома.

Кайра я изгледа с присвити очи и по лицето ѝ се четеше объркване. После повдигна рамене и се обърна да си ходи — толкова рязко, че подметките на обувките ѝ изстъргаха по чакъла.

Нора подвикна след нея с почти умолителен глас:

— Чакай, не си тръгвай, моля те. — Когато Кайра се спря и се извърна, тя каза: — Изключи телефона. Не искам да записваш това. Просто държа да разбера нещо. Моля те.

Кайра се поколеба, после извади айфона от джоба си и спря записа.

— Нямам много време. Какво е това, което държиш да разбереш?

— Ти знаеше ли?