Френчи бе изпратен на Райкърс Айланд — в главния следствен арест на Ню Йорк, разположен на остров в Ист Ривър — и прекара там пет месеца до началото на процеса. Никога преди не бе съдействал на правоохранителните органи, но сега — вече четиресет и пет годишен и изправен пред доста дълъг престой в щатския затвор — прояви отзивчивост, когато две ченгета от отдел „Обири“ на Нюйоркското полицейско управление го посетиха в килията му. Офертата им беше проста: сложи си микрофон при срещите с други крадци и укриватели на крадени вещи и си спести много годинки в пандиза. Той въздъхна и следващите осемнайсет месеца работи за полицията, събирайки доказателства срещу бившите си колеги. За всички освен за Носа. Не беше казал на полицията нищо за Д’Амико. Какво? Да записва един капо? Това би било твърде опасно. Вместо това портеше крадци на килими, хора, на които бе продавал едно-друго, разни дребни риби. Полицаите кльопаха всичко.
Френчи вдъхваше такова доверие, че направените му под прикритие записи обикновено водеха до пълни самопризнания. Обикновено, но не винаги. Двама корумпирани търговци на килими бяха изправени пред щатския съд и Френчи се беше спекъл от ужас, че трябва да се разкрие в публичен процес. Стресът го принуди тайно да се върне към двете неща, които му помагаха да се отпусне — хероина и кражбите. Започна да посещава „Сакс“ и „Бъргдорф Гудман“, два скъпарски универсални магазина на Пето Авеню, за да краде кристални съдове, сребърни прибори и всичко, което можеше да продаде, за да си купи дрога. Но преди делото се подложи на детоксикация в специализирано заведение и двамата търговци на килими бяха осъдени. Френчи трябваше да получи намалена присъда, която — по негова молба — да изтърпи в щатски затвор далече от Ню Йорк, за да не бъде разпознат.
Само че го разпознаха и животът му в пандиза стана опасен, което доведе до запознанството му с Нора и Бени.
Френчи беше поставен в единична килия край Бъфало — възможно най-отдалеченото място от град Ню Йорк в рамките на щата. Неговият адвокат се свърза с Кармен Гарсия, която завеждаше Отдела за тежка и организирана престъпност на Сейнт Андрюс Плаза 1. Каза ѝ, че клиентът му искал да бъде включен във Федералната програма за защита на свидетелите, тъй като разполагал с информация за „значима фигура от престъпния свят“. Кармен му обясни, че не прави сделки по телефона, че включването в програмата на лице, изтърпяващо присъда в щатски затвор, е сложна процедура и че тя никога не би си купила кола, без да я покара преди това. В крайна сметка Кармен изпрати Нора и Бени в Бъфало и Френчи им разправи всичко, което знаеше за Носа.
Вече беше включен в Програмата и днес трябваше да седне на свидетелския стол. Все още лишен от свобода, той щеше да остане такъв, докато изтърпеше срока на присъдата си, но поне беше прехвърлен в специален затвор за защитени свидетели под юрисдикцията на Федералното управление на затворите и Шерифската служба на Съединените щати.
Нора и Бени станаха, когато двама шерифи въведоха Френчи в малката стаичка зад зала 318. Беше с оранжев гащеризон, точно както го искаше Нора. Подсъдимият Д’Амико беше пуснат под гаранция и се явяваше всеки ден в шит по поръчка костюм; идеята беше журито да види, че на свидетеля вече е потърсена отговорност за деянията му и сега е ред на Д’Амико.
Френчи изглеждаше неспокоен, нервничеше.
— Ей, готов ли си да го направиш? — попита го Нора.
— Да бе, по-готов от това няма накъде.
Бени го атакува директно с ниския си боботещ глас:
— Какво, да не си се уплашил от онова лайно?
— Не бе. Не ме е страх за мене — засмя се Френчи. — Но се притеснявам за детето ми.
Пълнолетният му син Албърт бе отхвърлил предложението за нова самоличност — нещо, което Шерифската служба рутинно осигуряваше на желаещи близки на защитени свидетели. Но синът на Френчи не беше от желаещите да изостави целия си сегашен живот само защото баща му, когото едва познаваше в детството си, се е замесил в нещо опасно.
— Чувал ли си се с него? — попита Бени. — Проблем ли има?
— Не, с Албърт никога не се чуваме. И все пак всички в моя някогашен свят знаят, че имам син, и може да го наранят, за да ми отмъстят. Единственото хубаво, което съм направил в живота си, беше да създам това дете и после да стоя настрана от него, за да расте нормално. Не го покварих. Но сега може да съм го прецакал.
— Те знаят, че е мирен гражданин, Френчи — каза Бени. — Няма да го закачат. Знаят също, че ако му направят нещо, ще ги гоним до края на света.
— Оценявам това, Бени, честна дума. — Той погледна към Нора и добави: — Високо ценя и двама ви, но имам чувството, че правя грешка.
Нора не отговори — усещането за настъпваща паника я бе стиснало за гърлото. Но Бени каза:
— Не бъди такъв страхливец. Каквото сме ти обещали, ще го спазим. Сега трябва ти да спазиш твоето обещание и да дадеш показания. В шибаното ледено Бъфало ни увери, че си човек с чест и достойнство. Тогава ти повярвах, вярвам ти и сега. Така че се дръж като такъв, мамка му.