— Сър, той ни предлага информация, че мафията е убила фигура с висока обществена значимост и че невинна жена може да отиде в затвора. Наше задължение е да разследваме случая.
Симпсън почервеня и почти закрещя:
— Нищо подобно! Този случай е от компетентността на местната прокуратура. Колко усилия ми струваше да подобря отношенията ни с тях, които моят предшественик беше успял да сговни! А доколкото си спомням, и вашият отдел имаше заслуга за това — крадяхте им случаите. Нашата задача — каза той, после се спря и посочи с пръст Нора, —
Тук Кармен го прекъсна и в тона ѝ се долавяше сянка на неподчинение:
— Сър, с цялото ми уважение, в това няма никаква логика. Винаги сме събирали доказателства за мафията от съдействащи свидетели. Д’Амико е в състояние да ни подаде всякаква информация. Та ние дори още не сме го разпитали и да прекъснем всичко сега… просто няма логика.
Лицето на Симпсън беше станало тъмночервено.
— Не ми говорете като на дете. Аз съм назначен от президента на Съединените щати да ръководя това ведомство и да вземам решения. И току-що взех решение. Няма да си легнем с един мафиот заради някакви измишльотини. Не! Никакви договаряния с този маниак. Нима не е убил лично трийсет души? Ако бяхте дошли по-рано при мен, нямаше да намесим съдия Уитни в този цирк. Но всичко свършва дотук. Ясен ли съм?
Кармен отвърна:
— Да. Напълно.
Симпсън пръв наруши неловкото мълчание, което последва след думите ѝ:
— Добре. Желая ви успешно приключване на делото.
После се наведе над бюрото си и се зачете в нещо.
Без да кажат и дума повече, тримата се изнизаха от кабинета му. Прозорците вече им се падаха отляво, а канапето и фотьойлите — отдясно. Нора погледна към персийския килим.
— Тази съдийка винаги ли отсъства в петък следобед? — попита Кайра.
Отново бяха в кухнята на къщата ѝ на Поумандър Уок.
— Не — отвърна Матю Паркър. — Просто не искаше да започне с встъпителните пледоарии и после да освободи заседателите за почивните дни. Според нея е по-добре да са в понеделник сутрин и след тях направо да се пристъпи към представяне на доказателствения материал. Трудно е да ѝ възрази човек. Е, как се чувстваш с тези заседатели?
След четири и половина дни събеседвания с призованите евентуални заседатели най-после бяха успели да подберат дванайсет редовни и шест резерви. Бяха различни във всяко отношение освен едно: Паркър бе използвал правото си на вето, за да си гарантира, че сред дванайсетте фаворити няма нито един, който да е чувал каквото и да било за случая.
Кайра се изсмя и поклати глава.
— Изненадана и доволна съм, и може би донякъде обидена — шегувам се, разбира се, — че толкова много хора не са чували за Убийцата Кайра. Ти се оказа прав, в Манхатън има много хора, които не четат вестници и не следят новините.
— Аха — засмя се Паркър. — А сега да поговорим за понеделник. Ще започнат със съдебния лекар: човекът е бил мъртъв, свръхдоза инсулин, дрън-дрън-дрън. Дотук нищо изненадващо. След това ще цитират портиера и ще покажат записа от камерите във фоайето, с което директно да те набутат в лайната. И после…
Прекъсна ги звънецът на интеркома.
— Това може би е Конър — каза Кайра.
— Кой Конър?
— Конър Маккарти, сещаш ли се, онзи, който ти се обади да поемеш защитата ми. Помолих го да дойде и да обсъдим заедно стратегията.
— Какво? Защо?
— Той е умен мъж и му имам доверие. Познаваше много добре Тони. Освен това беше прецакан от него и мисля, че може да ни помогне.
Паркър започна да разтрива лицето си.
— Виж — каза Кайра, — нека поне да го пусна да влезе. Аз го поканих все пак.
Тя стана от масата и отиде до входната врата. След минута се върна, придружена от строен среден на ръст елегантен мъж, горе-долу на нейната възраст, с лек тен. Кестенявата му коса беше сресана назад. Върху розовата риза с копченца на яката носеше жълт пуловер с шпиц деколте. Беше с бежови джинси от рипсено кадифе и кожени мокасини с пискюли на бос крак. Манекен, който се връща от снимки, помисли си Паркър. Сигурно и тенът му е нанесен със спрей.
Кайра ги представи един на друг и те се здрависаха. Паркър си каза, че кожата на Конър е мека и гладка като на бебе. Когато заеха местата си около кухненската маса, Кайра заговори първа:
— Разкажи на Матю за себе си, Конър. Той обича запознанствата му да започват по този начин.