— Е, добре, слушайте сега. Ще трябва да помисля по въпроса, после да поговоря и с двама ви поотделно, което може да стане този уикенд. Но смятам, че си права, може да ни бъде от полза, стига да решим как самата идея да приемеш пари срещу споразумение се връзва със стремежа ти да попречиш на Тони да превръща и други жени в жертви и тъй нататък. Но нека първо изчакаме, докато обмислим всичко. — Той отпусна длани върху масата и въздъхна шумно: — Е, Конър, благодаря ти, че помагаш на екипа ни. — Кимна към бутилката 27-годишно уиски „Редбрест“ и добави: — Смятахме да приключим седмицата със заслужена глътка ирландско. Навит ли си?
— Името ми е Конър Маккарти — отвърна той. — Аз съм
— Кайра, донеси още една чаша, ако обичаш.
Тримата прекараха следващия един час, седнали около кухненската маса, наслаждаващи се на уискито и на изключителните умения на Конър като разказвач на забавни истории. Спомените му за задушаващия снобизъм в Йейл и за коварството на политическите интриганти ги накараха да се заливат от смях. Паркър беше очарован от този младеж със скромен произход, постигнал толкова много в живота.
— Благодаря за добрия край на една трудна седмица — каза той, докато събираше книжата си от масата.
— За мен беше удоволствие — отвърна Конър. — Не мога дори да си представя какво бреме е да защитаваш невинен, но сме ти благодарни, че си се нагърбил с него, и не се съмняваме, че ще я спасиш.
— Ще направя всичко по силите си — обеща Паркър. — Може да се окаже и по-лесно, отколкото изглежда. Аз имам много приятели в юридическите среди по очевидни причини. Все още е твърде рано да се радваме, но днес до мен достигна вътрешна информация, че федералните имат основания да подозират мафията като поръчител на убийството на Тони Бърк, което ще докаже невинността на Кайра.
Кайра и Конър си поеха шумно въздух. Паркър продължи:
— Някакъв мафиот решил да постъпи правилно и да стане информатор, за да спаси собствената си кожа. Браво на него. Може да е от полза за Кайра, виждам основание за надежда. Споменавам това, защото може да се наложи да протакаме делото малко по-дълго, докато се развият нещата по тази линия. Ако успеем да привлечем хора като семейство Бърк да дадат показания, това ще ни помогне да спечелим време. — Обръщайки се към Кайра, той каза: — А след като Конър си тръгне, ще мога да те посветя в подробностите, за да сме сигурни, че е спазена поверителността.
— Разбрах — кимна Конър, надигайки се от масата. Като поглеждаше ту към Кайра, ту към Паркър, той добави: — Разбира се, ще помагам да привлечем като свидетели когото можем: семейство Бърк, всички. И никому дума няма да кажа за това.
Когато Кайра стана да го изпрати, Конър я обгърна с две ръце и остана известно време така, със затворени очи; Паркър виждаше лицето му над рамото ѝ.
Когато се върна от входната врата, Кайра изглеждаше раздразнена.
— И така, кога смяташе да ми кажеш за това? — попита тя.
— Не бях сигурен дали изобщо е редно да ти казвам. Още е твърде рано, след ден-два сигурно ще знам повече. Но моят приятел ми каза, че федералните водели дело срещу мафиот на име Д’Амико, който явно смятал, че то не се развива в негова полза, затова решил да им предложи сътрудничество. Като предястие на онова, което имал да разкрие, им казал, че не ти си убила Тони, а мафията. Някакъв много елитен убиец от фамилията Гамбино го бил направил. Въпросният Д’Амико е пуснат на свобода под парична гаранция и ще се опита да научи повече подробности. Това е, което знам засега. Важно е то да остане стриктно между нас. Нито дума никому, а се надявам и твоят приятел да си затваря устата.
— Разбира се, разбира се — каза тя.
— А ако става дума за несподелени тайни — продължи Паркър, — онова там за Бърк, дето нямало да задейства предбрачното споразумение, ми звучи твърде добре, за да е истина. Значи си забравила за него, а и си забравила да ми го кажеш, когато си се сетила?
Кайра срещна погледа му. Очите ѝ бяха пълни със сълзи.
— Това е самата истина, Матю, кълна се. Бях адски стресирана. Цялата тази история ме побърка по начин, който не съм си представяла за възможен. Но ти казвам истината, Конър също.
Паркър пръв извърна поглед встрани.
— Добре, вярвам ти.
Няколко мига в кухнята беше тихо, после Кайра каза:
— прекалено рано ли е да пийнем по още едно уиски? Той се засмя.
— Ти можеш. Аз трябва да се прибирам в Бруклин. Ще ти се обадя утре. И пак те предупреждавам: на никого нито дума. Не бива да правим нищо, което би могло да застраши шанса ни да използваме това, за да свалим обвиненията срещу теб.
— Разбрах — каза Кайра и очите ѝ отново се наляха със сълзи. — И тогава този кошмар най-сетне ще свърши. Никога няма да мога да ти се отблагодаря.
— Още недей да ми благодариш. Утре ще поговорим за това какво да питам портиера при кръстосания разпит.