Сентрал Парк Уест полностью

— Окей — каза Конър. Гласът му беше без акцент, мек и гладък като кожата му. — Израсъл съм тук. Баща ми беше портиер. Майка ми работеше като камериерка. Отидох да уча в Йейл със стипендия. Запознах се с тази изумителна жена. Веднага се харесахме и станахме близки приятели. След като завърших и открих, че правото не е моето поприще, двамата се разделихме, поне временно. Аз станах политически консултант и така се озовах в екипа на Тони Бърк отначало като момче за всичко, после връзки с обществеността, правни въпроси, набиране на средства, докато накрая, през втория си мандат, той ме назначи за началник на кабинета си. Беше труден шеф, но от него съм научил много. После, когато Кайра започна да се вижда с него, тя отново влезе в живота ми, а по онова време, трябва да го кажа, още не подозирах, че Бърк е чак такъв мерзавец. Мислех си, че като всеки политик и той си има своите гадни страни, но не в смисъла, в който се оказа накрая. Аз бях не по-малко подведен от него, отколкото Кайра. А след смъртта му, когато онези кретени я обявиха за негова убийца, бях длъжен да ѝ помогна. Затова ви се обадих и съм готов да помагам с каквото мога.

Паркър вдигна поглед от бележника си, макар да не си бе записал нищо.

— Виж, Конър, оценявам всичко това, искрено ти го казвам, но ти не си мой клиент, нито си член на правния ми екип, затова между нас няма как да се поддържа служебна тайна. Всичко, което кажеш или чуеш в хода на работата, би могло да се използва като доказателство.

— Но аз го искам — намеси се Кайра. — Той може да ни бъде полезен.

— Разбирам това, наистина — отвърна Паркър. — И нямам нищо против да остане засега, но трябва да внимаваш много какво говориш пред него.

— Това ми звучи малко глупаво, Матю. Аз вече му споделих всичко. Той е един от най-близките ми приятели. Ако съм му казала твърде много, вече е късно да пазя тайна, но не съм му казала нищо повече от това, че съм напълно невинна. Което е самата истина.

Конър кимна и се обърна към Паркър.

— Точно така. И аз ѝ вярвам. Както и много други хора. Разговарях с Мериън и Едуард. Те са убедени, че Кайра не е убила Тони, затова и дадоха пари за хонорара ти. За мен е особено важно, че собственият му син, както и първата му съпруга вярват в невинността ѝ. Не искам да бъда част от правната ти стратегия, но разбирам от връзки с обществеността и държа това да се разчуе.

Паркър се поизправи на стола си.

— Виж, не те съветвам да правиш публично достояние неща, които могат да стигнат до вниманието на съдебните заседатели тъкмо сега, когато делото вече е в ход. Аз съм длъжен да спазвам правилата на съда за разгласяване на информация.

Конър моментално възприе извинителен тон:

— О, не, не очаквам да вършиш или да одобряваш каквото и да било. Това няма нищо общо с теб. Исках само да знаеш, че много хора смятат Кайра за невинна, включително аз и членовете на семейството на Тони Бърк. Това е всичко. Какво ще правя с тази информация, си е моя работа. Но като почтени хора няма да гледаме безучастно как невинен човек ще отиде до живот в затвора. Съжалявам, че държах цяла реч.

— Не, не, всичко е наред, Конър — каза Паркър. — Ако за Кайра ти си почтен човек, това ми стига. А тя е невинна, няма никакво съмнение. — Обърна се към нея и добави: —Обсъдихме ли всичко, с което мислиш, че той би могъл да помогне?

— Всъщност не — отвърна тя. — Онзи ден Конър ми напомни за нещо, което мисля, че би могло да ни свърши работа.

Този път Паркър се извъртя с цялото си тяло към Конър, повдигайки вежди.

— И то е…

— Да, да — каза Конър. — Благодаря ти, Кайра. Всъщност това беше причината да настоявам да си поговорим. Спомням си как Бърк ми каза, че няма намерение да задейства предбрачното споразумение срещу Кайра. Не искал да изглежда като пълен мерзавец. Щял да ѝ даде голяма сума пари, стига да подпишела споразумение за неразкриване на информация относно всичко, свързано с него, още от времето на запознанството им. Не защото бил толкова добър човек, а защото държал да си осигури мълчанието ѝ. Така или иначе, Кайра е щяла да получи пари, и то много, макар че той не спомена точно колко.

— Е, добре — каза пренебрежително Паркър. — Значи това са непотвърдени слухове.

Кайра реши да се намеси:

— Там е работата, Матю, че Конър ми съобщи това, преди Тони да умре, и то се е запечатало в съзнанието ми, тоест не може да става въпрос за непотвърдени слухове. Можем да го вмъкнем в защитата. То напълно оборва доказателствата им за мотив. Аз щях да получа добри пари и ако беше жив, така че каква причина бих имала да го убивам?

Паркър дълго време седя, без да продума, докато накрая промърмори:

— Е, поне някой е внимавал в часовете по анализ на доказателствата в Правния факултет. — После добави на висок глас: — И ти щеше да ми кажеш това… кога?

— Конър ми го напомни миналата седмица — отвърна Кайра. — И дори тогава не ми се стори кой знае колко важно, докато не помислих малко. Затова го поканих да дойде да се види с нас.

Паркър отново помълча, а после каза: