Сентрал Парк Уест полностью

— Ама чакайте, Кайра няма алиби, защото телефонът ѝ бил изключен. Много подозрително, нали? Само че не е, защото разпечатките от телефонната компания показват, че това е нещо, което е правила редовно. Сега може би господин Куон ще се изправи пред вас и ще ви каже, че тя се е готвила със седмици и месеци за вечерта на убийството, като е изключвала телефона си по едно и също време. Отново, гений ли е тя или идиот? Защо да се лиши сама от доказателство за алибито си? Защо просто не остави телефона си включен у дома? На една жена не ѝ трябва телефон, за да убие съпруга си. Просто отива и го прави. А защо ѝ е било да забива иглата през ръкава, ако е искала да го представи като самоубийство? Достатъчно е умна, за да знае, че това ще я издаде. Достатъчно е умна, да си въобрази, че човек, решил да се самоубие, чака любимото ястие, което си е поръчал за вечеря? Още веднъж, тя изпечен престъпник ли е или кръгъл идиот? Прокуратурата не може да твърди и двете. Истината е, че не Кайра е била във фоайето онази вечер. Фактите по делото ви казват това. Но аз не съм длъжен да ви доказвам, че не е била тя. Господин Куон трябва да ви докаже, че е била Кайра. Извън. Всякакво. Основателно. Съмнение. Нямате ли съмнения, основани на разума, дали Кайра е толкова тъпа, че да премине с маршова стъпка през фоайето? Как може да нямате?

Преди да продължи, Паркър откри, че гласът му е задавен от вълнение.

— Дами и господа — каза той и се спря.

Може би това се дължеше на усещането, че неговата клиентка се е провалила с показанията си. Може би защото съзнаваше сковаващия ужас, който изпитваше тя при мисълта да се озове зад решетките. Или просто защото това беше последното му дело. Но каквато и да бе причината, той се спря, погледна надолу, после към тавана, покашля се в шепа.

— Дами и господа — опита отново Паркър. — Не знам дали моята клиентка е спечелила симпатиите ви, докато даваше показания, или не. Надявам се, че да, но не е там въпросът. Става дума за фактите по делото и дали обвинението е успяло да докаже вината ѝ извън всякакво основателно съмнение. — Той усети, че очите му се насълзяват, докато гледаше в упор номер 7, която също плачеше. — Не, не успя. Моля ви да сложите край на този кошмар за Кайра. Това е вашият клетвен дълг. Моля ви да го изпълните. Благодаря ви.

Докато заемаше мястото си, Паркър видя на масата пред себе си бележка с почерка на Кайра: Значи моите показания бяха зле, а? Той надраска набързо отговора: Облъчвай №7.

Анди Куон беше с най-хубавия си тъмносин костюм, бяла риза с копченца на яката и вратовръзка на червени и сини райета. Това беше звездният му час. Той се надигна от мястото си в препълнената зала, закопча си сакото и си взе бележника. Погледите на всички заседатели бяха приковани в него, докато пристъпваше бавно към катедрата, която се намираше точно срещу средата на ложата им. Постави бележника си върху нея, пое си дълбоко въздух и мълчаливо обгърна с поглед заседателите. След което започна, както си беше научен, да го маже тънко, за да залепне.

— Дами и господа съдебни заседатели, както ви казах още във встъпителната си пледоария, случаят е прост. Въз основа на свидетелските показания и веществените доказателства, представени в тази зала, ето с какво разполагаме: някой, когото Тони Бърк е познавал, го е убил в собствения му кабинет. Това е бил някой, който е можел просто така да влезе в една луксозна жилищна сграда, някой, който е знаел кода на асансьора и е знаел къде ще открие жертвата. Някой, на когото Бърк не би оказал съпротива, някой, който дори е знаел, че взема инсулин. Кой ли може да е бил? Не е нужно да се досещате, защото го видяхте с очите си.

Той се извърна с цялото си тяло към масата на защитата, посочи с пръст Кайра и за пръв път от началото на процеса извиси глас:

— Ето кой е бил във фоайето онази вечер. Видяхте записа и чухте какво каза господин Рамирес. Въпреки целия шум ето я убийцата на Тони Бърк.

След това Куон бавно преведе заседателите през всички доказателства на обвинението: данните от местопрестъплението, показанията на съдебния медик, видеозаписа от фоайето, сведенията за финансов мотив, показанията на колегите на Кайра от Колумбийския университет, а накрая показа увеличената карта, на която се виждаше близостта на жилището на Кайра до мястото на убийството.

Извърна се към картата, сякаш я разглеждаше внимателно, после отново се обърна към заседателите и продължи с тих глас:

— Къде се е намирала тя онази вечер? Казва, че не е била във фоайето, че била на километър и нещо от там, вкъщи, четяла книга. Казва, че онова, което сте видели, сигурно е била нейна двойница, някоя актриса, която е играла Кайра Бърк. Казва много неща, само че не може да докаже къде е била, защото е изключила телефона си, така че не разполагаме с доказателства къде се е намирал той. Нека бъдем наясно, защото се боя, че има известно объркване около тази история с телефона. Няма никакви данни, че Кайра Бърк е била някъде другаде въпросната вечер.