— Радвам се, че ме попита, но всъщност нямам проблем. Онази Лизи, която познавах някога, вече не съществува, а Кайра Бърк не я познавам и пет пари не давам за нея. Интересува ме само да стигна до истината и справедливостта да възтържествува.
— Ето на! Госпожа Печена се върна! Истината и справедливостта, това ни интересува. А сега аз трябва отново да се направя на супергерой.
Бени се оттласна от стола и излезе с тежка крачка от кабинета ѝ, като едва не удари главата си в горния праг на вратата. Като видя как за малко му се размина, Нора поклати глава.
— Господин Паркър?
Макар Матю Паркър да бе запознат със странностите на щатския наказателнопроцесуален кодекс, повеляващ адвокатът на защитата да произнесе пръв заключителната си пледоария без право на реплика след тази на обвинението, той не бе участвал в достатъчно наказателни дела като щатски прокурор, за да го усвои като втора природа. Затова отначало не регистрира факта, че съдия Занис го вика по име, докато тя не повтори:
— Господин Паркър!
— О, да, благодаря ви, госпожо съдия — каза той и се изправи бързо. Започна още преди да е стигнал до катедрата, сякаш онова, което имаше да каже, не можеше да чака повече. — Искам да поговорим, приятели, за четирите думи, които господин Куон си даде труда да изрече само веднъж във встъплението си, макар да съставляват фундамента на нашата правосъдна система и да са негово основно задължение.
Той повиши глас и почти изкрещя:
— ИЗВЪН ВСЯКАКВО ОСНОВАТЕЛНО СЪМНЕНИЕ. — После, отново с нормален тон, продължи: — Тук не става дума какво „сигурно“ или „вероятно“, или „евентуално“ може да се е случило. — Завъртайки се на токове, за да посочи Кайра, той каза: — Преди щатските власти да отнемат свободата на тази жена, трябва да
Той си пое дъх и продължи:
— Кайра е имала мотив, твърди той. Наистина ли? Има ли дори едно-едничко доказателство, че тя е знаела нещо, каквото и да било, за завещанието на Тони? Не. Е, да, ами предбрачното споразумение? Вие чухте показанията на Конър Маккарти, както и тези на Кайра. Тя е повярвала, че Тони иска да постъпи великодушно с нея. Извън това какъв точно ѝ е мотивът? Че той е бил сексуален хищник? Всички го знаем, нали? И го смятаме за възмутително. Защо тогава всички ние не сме заподозрени? Това е дим, дами и господа, а не доказателство за вина извън всякакво основателно съмнение. А сега да минем на следващото твърдение, че „тя е била във фоайето“. Има ли логика в това според вас? Кайра Бърк е високоинтелигентна жена. Господин Куон иска да повярвате, че е била твърдо решена да убие съпруга си. И какво прави тази гениална жена? Минава през фоайето, където знае, че има охранителна камера, покрай портиера, когото познава от години, убива Тони и веднага след убийството излиза. Какво е това, брилянтен замисъл или постъпка на идиот?
Паркър се спря, за да ги остави да осмислят казаното, като се правеше, че преглежда бележките си, преди отново да вдигне глава.
— Здравият разум ви казва, че не Кайра е била жената във фоайето. Определено е била някоя, която прилича на нея, облечена в дрехи, каквито и тя би могла да носи, макар да не мога да си представя защо вечерно време би си сложила тъмни очила. Но вие знаете, че не е била Кайра, защото тя не е толкова тъпа. Знаете го и по още една причина, защото познавате хората. Кайра Бърк никога не би махнала на господин Рамирес с опакото на ръката си. Никога. Тя е била жена с много късмет в живота, но не се е отнасяла пренебрежително с когото и да било. Той лично ви го каза.
Кратка пауза и той продължи: