— Да, жените обвиняеми обикновено ги държат там в очакване на делото или произнасяне на присъдата. Арестът в Манхатън, до съдебната палата, е само за мъже, а и кой би желал да попадне на място, на което му викат „Гробищата“? Знам, че Райкърс няма висок рейтинг в туристическите сайтове, но престани с тези сънища, няма да идеш там. Системата работи за невинните, а пък на теб ти помага и това, че имаш страхотен адвокат.
Тя отново отвърна с наведен поглед:
— Казах ти, не мога да отида в ареста. Просто не мога. По-скоро бих умряла. И ще го направя.
Паркър зачака, без да отделя очи от Кайра, която се опитваше да овладее дишането си. След малко паниката ѝ отмина и тя вдигна лице към него, пое си дълбоко въздух и смени темата:
— Знаеш ли, тази история с мафията сега ми се струва много по-логична. Тони имаше отношения с някои доста тъмни личности. Знам, че политиката е мръсно нещо, но той правеше услуги на хора от профсъюзите и строителните фирми, от които ме побиваха тръпки, като ги видех. Никога не съм присъствала на срещите им, но какво може да върши губернаторът след работно време с такива типове в собственото си жилище?
Паркър беше твърде уморен, за да му се говори за това.
— Върви и се наспи. Аз трябва да поработя върху заключителната си пледоария. А утре искам да излъчваш доброта и невинност, ясно?
— Ясно.
— А, и още нещо. Излъчвайки доброта и невинност, гледай, доколкото е възможно, да насочваш вълните право към заседател номер седем. Без престараване, но се опитай да срещнеш погледа ѝ няколко пъти. Знаеш коя имам предвид, нали? Бяла жена, седи на втория ред, с побеляла коса с розови кичури и големи висящи обици, които никога не сваля.
— Да, сещам се коя е. Леко смахната. Май каза, че работела в картинна галерия или нещо такова.
— Същата. Консултантката ни по съдебните заседатели я наблюдава и смята, че е от нашия отбор. Съдела по езика на тялото ѝ или някакви подобни алабализми. Утрешната ми реч също ще е насочена към нея. Ако те е харесала, искаме да събере сили, за да се застъпи за теб. В този момент единствената ни надежда е разногласие между заседателите.
— Аз си мислех, че ще се опиташ да спечелиш и дванайсетимата.
— Ще се опитам, разбира се, но винаги трябва да се застраховаме. Галеристката с шантавата коса е на наша страна. Така че утре я огрей с лъчите на невинността си, ставали?
— Ясно. Хайде до утре.
Лампите в края на коридора на четвъртия етаж светеха. Нора седеше пред компютъра си, а Бени и Джесика — пред своите в съседния кабинет, и тримата си разменяха на висок глас последните разкрития.
— Жената на събирането в памет на Джоуи Куфаро със сигурност не е Кайра — извика Джесика. — Току-що се обадиха от Гранична полиция. По това време тя е била извън страната. В Гърция.
— Радвам се да го чуя — каза Бени. — Вече бях убеден, че е била Джина, но е добре да имам и потвърждение. Нужна ни е помощта на ФБР, за да си съставим цялостна картина за отношенията между нея и Конър. Да проследим целия им живот, нейния и неговия, и да видим къде се припокриват. Защото, ако съдим по снимката, самите те са се
Нора подаде глава през вратата им.
— Аз пък си мислех, че Конър е гей. — Тя се обърна към Джесика и попита: — И така, какво имаме до момента за тях двамата и за евентуалното им…
— Джина има постоянен адрес в Палм Бийч Гардънс. През цялото време, откакто баща ѝ е починал, живее във Флорида. Работи в агенция за недвижими имоти, твърде успешна, както изглежда. Представлява купувачи и продавачи на еднофамилни къщи и апартаменти в луксозни комплекси.
Бени я прекъсна:
— Вероятно продава скъпарските жилища и на разни тукашни бандити.
Джесика продължи:
— Използва истинското си име и живее сама в къща, която е купила още с преместването си там. Финансовите данни, с които разполагаме към момента, сочат, че е доста богата, може би твърде богата за брокер на недвижими имоти, ако се занимава само с това, но още не знаем със сигурност. Няма практически никакви признаци някога да е напускала Флорида. Ако изобщо пътува, вероятно е под чуждо име. От друга страна, Конър е едва ли не осиновено дете на Слънчевия щат. Почти през цялото време е там. Данните от кредитната му карта показват, че лети до Маями средно веднъж месечно и там наема кола. Никакви хотели, никакви частни квартири, нищо такова. Няма и данни да притежава имот наблизо. С други думи, или спи в наетата си кола, или шофира два часа до Палм Бийч Гардънс за малко… хм, припокриване. Странното е, че не лети до Уест Палм Бийч или Форт Лодърдейл, които са много по-близо.
Бени се изсмя.
— Може би не желае хората да знаят за къде пътува. Май е дошло време да си поговорим с него.
— Още е малко рано за това, не мислиш ли? — попита Нора. — Трябва първо да видя какво могат да съберат техническите гении на Бюрото за неговия живот и този на Джина. Имаме право само на един опит с него, а преди това искам да разполагаме с колкото се може повече информация.