Зад масата на обвинението Джесика подскочи от звука, а кошчето се разклати от силата на удара. Бени се наведе към ухото ѝ и прошепна:
— Всеки път го прави. Понякога ми иде да ги разкарам изобщо тия кошчета. Да си донесе негово от къщи.
— Знаете ли кой уби Тони Бърк? — извика Бътлър. — Съпругата му, всичко е заснето на видео. Но вие вече вероятно го знаете от новините и сега тази богата влиятелна жена ще се размине с правосъдието, защото федералното правителство предпочита да гони някаква въображаема организирана престъпност и моята невинна клиентка.
Нора понечи да възрази, но реши да не създава усещането, че се защитава. Нямаше нужда. Доказателствата, че Джина е убила Тони Бърк, бяха достатъчно силни.
Бътлър посвети остатъка от встъпителната си пледоария на някакви тропачи и злините на непреките доказателства, преди да завърши там, откъдето бе почнал — заклейми лова на вещици, заради който една почтена делова жена от италиански произход се е озовала в съда.
Зад тях се чуваше ясно подсмърчането на Джина Куфаро, а Бътлър, наведен над нея, театрално разтриваше раменете ѝ, после измъкна от джоба на сакото си огромна носна кърпа, разгъна яркожълтото парче плат с разтърсване във въздуха и го подаде на клиентката си. Джина го пое от ръката му и деликатно попи и двете си очи.
Бени, седнал на края на масата на обвинението и извърнат настрани, за да вижда случващото се зад него („Никога не допускам злодей зад гърба си, просто навик“), се ухили саркастично и прошепна на Джесика:
— Имаме двама кандидати за „Оскар“ тук. Джина не би проляла сълза дори да ѝ забучиш молив в окото.
Специален агент Джесика Уотсън беше първият свидетел на обвинението. Кармен проведе разпита и използва показанията ѝ, за да обясни живота на Джина в Палм Бийч Гардънс със снимки от екипите за наблюдение и финансова информация: къщата, работата ѝ като брокер на недвижими имоти, парите ѝ — в инвестиции и банкови сметки, — далеч надхвърлящи доходите на човек с нейната професия; скиорските маски и кутиите с хирургически ръкавици в скрина ѝ; данните от телефона ѝ, показващи, че по време на дванайсетте убийства не е напускал дома ѝ дори за момент.
След това разправи историята за „Милдред Джеймисън“, нейните пътувания и различния телефон, който я е придружавал при всяко от тях.
Първият ден от процеса завърши със снимки от охранителни камери, на които се виждаше как Джина се регистрира на летищата като Милдред. След кратък дебат обвинението реши да прескочи данните от „Старбъкс“, чрез които бяха идентифицирали Милдред като Джина.
— Знам, че си падате по тази история с кафето — бе казала Кармен, — но тя всъщност не ни е нужна. Имаме снимки на Джина като Милдред. Мажи тънко, за да залепне, нали?
Нора наистина беше влюбена в историята с тайното меню на „Старбъкс“, но реши да мине и без нея.
Вторият ден от разпитите на свидетели беше посветен на смъртта на Тони Бърк. Както бе направил и Анди Куон, обвинението призова криминалисти и съдебни медици, за да опишат убийството, но този път без портиера Ибан Рамирес. Ако Бътлър искаше да призове Рамирес, за да каже, че е взел онази жена за Кайра, моля. Те щяха да възразят, че Джина очевидно е държала да бъде сбъркана с нея и номерът ѝ е щял да мине, ако не бяха подредените в хронологичен порядък видеозаписи.
Вместо това друг специален агент на ФБР показа на заседателите разпечатки от пътуването на Милдред Джеймисън от Флорида и движението на телефона ѝ до хотел „Люсърн“ вечерта преди убийството. След това съдебните заседатели изгледаха компилацията от записи, показващи руса жена с фигурата на Джина/Милдред, докато отиваше от хотела си до Сентрал Парк Уест, спирайки се по пътя да си сложи шала и очилата, и докато се връщаше в хотела по същия път.
Събраните доказателства бяха солидни. Единствената дупка в тях беше, че не доказваха дали жената, тръгнала от петия етаж в хотела, наистина е Джина. Би било невероятно съвпадение убийцата да е отседнала на същия етаж в същия хотел като нея, но Бътлър можеше да се хване за това. Щяха да запълнят тази дупка на по-късен етап.
След това Нора представи на заседателите данните от авиокомпанията, според които Милдред бе летяла обратно за Маями на следващия ден, а телефонът ѝ се бе завърнал в дома на Джина в Палм Бийч Гардънс.
Гласът на Бътлър проехтя в съдебната зала:
— Възразявам, господин съдия, възразявам! Няма абсолютно никакво основание тези данни да бъдат допуснати като доказателства по делото. Досега търпях всичко това, но край! Моята клиентка заслужава справедлив процес.
Съдия Уитни погледна Нора с повдигнати вежди, сякаш бе сгрешила нещо.
— Господин съдия — каза тя, — господин Бътлър подписа писмена декларация, че тези данни са допустими.
Необяснимо, Бътлър реши да се заинати.
— Това е някаква мистификация, господин съдия, чиста мистификация. Не си спомням да съм подписвал такова нещо.
Бени се наведе към Джесика и прошепна: