Сентрал Парк Уест полностью

— Този Шагал. Разгледах всички снимки, които екипът по претърсването е направил в дома на Джина. Не разбирам нищо от изкуство, но това тук определено прилича на стъклопис.

Бени се приближи и погледна стъклото с размери на театрален афиш, поставено пред прозореца над кухненската мивка на Джина, което пречупваше светлината на утрото през сините си петна с различни форми.

— И аз не разбирам от изкуство, но бас ловя, че е това. Едно е сигурно: Френчи е бил там. Виждал я е в собствения ѝ дом. Егати историята.

— Изпращам това на един от нашите експерти по изкуствата. Да видим дали ще потвърди, че е Шагал. Ще го накарам да изпрати копие и на Нора, докато Френчи е още на свидетелския стол.

Бътлър бе обядвал в „Джамбоне“, както си му беше навик. До Нора бяха достигнали слухове, че за аперитив си поръчва по две мартинита, особено когато усещал, че делото се развива добре.

— Нора! Как я караш, моето момиче? — провикна се сега той, пристъпвайки към масата на обвинението, докато очакваха завръщането на съдията и журито.

— Добре съм, Сал, а ти?

— Живея си живота — отвърна Бътлър, докато развиваше капачката на 100-милилитрово шишенце е вода за уста „Листерин“, после изви глава настрани и го изля в устата си.

Беше достатъчно близо до нея, за да го чуе как се жабурка, издувайки бузи. След това отметна глава назад, направи си шумна гаргара и накрая изплю течността в кошчето за смет, където бе захвърлил обвинителния акт, и пусна вътре празното шишенце.

— Бъди себе си — подвикна ѝ той през рамо, докато се връщаше на масата на защитата.

Нора се наведе напред и погледна към Бени, който седеше на обичайното си място в края на масата, за да може да вижда едновременно подсъдимата и зрителите. Той бе наблюдавал и преди шоуто с листерина.

— Е, и ти го видя — прошепна ѝ той. После добави усмихнат: — Ако ти трябват още декларации за неоспорване, сега е моментът да си поискаш.

Вече заел мястото си, Бътлър отвинти златистата капачка на зеленикав флакон и изсипа солидна доза одеколон „Поло“ в шепата си. Остави флакона на масата и разтри дланите си една в друга, после се напляска по бузите и доразмаза одеколона по плешивия си скалп, преди да върне флакона в куфарчето си. Бени се усмихна и поклати глава. Представата на подземния свят за добър адвокат е нещо различно от добър адвокат.

Цял следобед Бътлър замахваше бясно, но нито един от ударите му не попадна във Френчи, който запази ледено достойнство, макар да беше във войнствено настроение.

— Господин Джоузеф — попита Бътлър към края на кръстосания разпит, — вие не сте официално член на мафията, нали така?

— Не — отвърна Френчи. — Официално не бях. Водех се „сътрудник“.

— Но не защото не сте били престъпник, понеже сте били, нали така?

— Да, точно така.

— Защото не са ви смятали за достатъчно почтена личност, нали?

— Ами… — започна Френчи.

— Не са ви смятали за личност, способна да се придържа към етичен кодекс, чиито корени датират от векове, прав ли съм?

Френчи направи объркана физиономия.

— За кое да сте прав? Че не съм такава личност или че организацията, за която твърдите, че не съществува, датира от векове?

— Оттеглям въпроса си и ще го преформулирам, за да ви улесня — каза Бътлър.

— Както желаете — отвърна Френчи.

— Не сте били член, това ли заявихте в показанията си?

— И все още го заявявам.

— Въпреки това очаквате да ви повярваме, че посветени мъже на честта — uomini d’onore, — положили тържествена древна клетва, са поверили тайните на тази тъй наречена „Коза Ностра“ тъкмо на вас, един крадец, който не е могъл да проникне сред тях?

— Разправяха ми разни неща за Джина Куфаро, да.

— Но не знаете кой е убил губернатор Бърк, нито която и да било от останалите жертви, изброени в обвинителния акт, нали?

— Не знам.

— Защото никой никога не ви е казвал, че моята клиентка е убила конкретно лице.

— Точно така. Просто ми казваха, отново и отново, че за тях тя е много специална наемна убийца.

Бътлър погледна към съдийската банка.

— Господин съдия, моля този отговор да се заличи от протокола като неотговарящ на въпроса ми.

На съдия Уитни започваше да му писва.

— Не — каза той. — Отхвърля се. Вие провеждате кръстосан разпит и зададохте въпрос, но моля ви, господин Джоузеф, опитвайте се да се придържате само към въпроса, който ви е зададен. Господин Бътлър, колко въпроса имате още?

— Моля да ме изчакате за минута, господин съдия.

Бътлър отиде до масата на защитата, наведе се и прошепна нещо на Джина, която изглеждаше крайно недоволна от него.

Дано госпожицата да харесва „Листерин“… и „Поло“, помисли си Бени, докато наблюдаваше сценката.

Бътлър се изправи, без да се отделя от клиентката си.

— Спирам дотук, господин съдия.

— Чудесно — отвърна съдия Уитни и погледна към масата на обвинението. — Имате ли още въпроси?

Нора скочи като изстреляна от пружина.

— Само един, господин съдия. Може ли да се приближа до свидетеля?

— Можете — отвърна съдията.