Сентрал Парк Уест полностью

След всички изнесени данни и потвърждението на достоверността им от страна на защитата Кармен призова Бени, за да даде експертното си мнение за мафията и да предостави на съдебните заседатели контекста на смъртта на Носа. Заседателите слушаха внимателно обясненията му за произхода на Коза Ностра и нейните корени в Сицилия, за начина, по който е организирана на фамилии и управлявана от йерархия, състояща се от бос, негов заместник и консилиери, които ръководят система от капи начело на екипи от посветени членове и сътрудници, като през цялото време парите от престъпната дейност текат нагоре, към върха. Обясни изискването членовете да бъдат „посветени“ — само мъже с бащи италианци — и ангажиментите, поемани на церемонията по посвещаването, с ударение върху опазването на тайните на Коза Ностра. Разказа им за петте нюйоркски фамилии, чиито босове бяха съставили помежду си комисия за решаване на спорове, и за историята и доминиращата роля на фамилията Гамбино.

След като изнесе краткия курс по история и методи на действия на мафията, Бени даде показания, че докато Доминик д’Амико е бил съден за рекет, подхвърлил бележка с молба да бъде привлечен като съдействащ свидетел с намек, че притежава информация за убийството на Тони Бърк. Разказа как се е срещнал с Носа и назначения му нов адвокат (без да споменава, че преди това го е представлявал Бътлър) и добави, че тази информация се отнасяла до самоличността на истинския убиец. Но не даде подробности какво му е казал Носа въпросния ден — че ставало дума за поръчково убийство, извършено от професионалист от екипа на Джоуи Куфаро, за когото се носели слухове, че е жена, — защото всичко това щеше да бъде обявено за непотвърдени слухове. Казвайки го, Д’Амико не се бе опитвал да помогне на мафията, така че това не бяха допустими показания на заговорник; бяха чисти слухове и Нора каза на съдията, че ще ги пропуснат.

Докато Бени беше на свидетелското място, Кармен му показа снимка от лобното място на Д’Амико — изобразяваща Носа мъртъв, с малка птичка, натъпкана в устата му — и го накара да потвърди, че това е същият човек, който се е опитал да им каже кой е истинският убиец на Тони Бърк, както и че канарчето е обичайното послание на Коза Ностра за цената, която плащаш, ако пропееш пред властите. Кармен си даде вид, че приключва с разпита, после сякаш се сети нещо и добави:

— А, специален агент Дугън, забравих да ви попитам. Какъв цвят е птичката на тази снимка?

Бени не отговори веднага и известно време остана вгледан в Кармен, докато изражението на лицето му се колебаеше между развеселено и ядосано.

— Не знам — каза накрая той. — Аз съм далтонист.

Кармен обяви, че няма повече въпроси.

Когато Бътлър стана от мястото си за кръстосания разпит, Нора се наведе към Кармен и прошепна:

— Това пък какво беше?

Кармен се усмихна и отговори също шепнешком:

— О, знам, че Бени е пълен далтонист. Всеки път, когато дава показания, намираме начин да го попитаме за цвета на нещо. Това ни е постоянна шега в отдела, правим си я от години. Матю Паркър го питаше всеки път. Учудвам се, че не знаеш.

Години наред Бътлър бе водил безброй битки с Бени Дугън и знаеше, че той ще спази указанията на съда да не разкрива самоличността на адвоката на Д’Амико.

— Бени — започна той, клатейки глава. — Бени, Бени, Бени…

— Да, Сал — отвърна Бени. — Това въпрос ли беше?

— Този Доминик д’Амико, когото споменаваш… май нещата не са се развивали много добре за него?

— Така ми се стори и на мен.

— Въпреки че е бил представляван от много кадърен адвокат?

Бени успя да потисне усмивката си.

— Да, въпреки отличния му адвокат. Понякога доказателствата са просто неопровержими, както сам знаеш.

— Искал е да стане доносник?

— Искаше да съдейства в опит да намали собствената си присъда.

— В нарушение на клетвата, която твърдиш, че е положил при приемането му във въпросната предполагаемо съществуваща организация?

— Да, в нарушение на правилата на Коза Ностра, една организация, която съществува реално.

— Ти го казваш, ти го казваш — отвърна Бътлър, на когото размяната на реплики доставяше видимо удоволствие. — Но това не демонстрира la forza — силата, — която си виждал да проявяват други подсъдими, отстоявайки принципите си въпреки всичко.

— Това е нещо изключително рядко, както сам знаеш, Сал.

— Но все пак се случва, нали? Все още има хора от старата школа, които поемат ангажименти и ги изпълняват, нали така?

— Има, да — отвърна Бени. — Което не ми се струва особено логично, когато организацията, с която си се ангажирал, е напълно лишена от морал, но се случва дори днес.

— Случва се, да — каза Бътлър. — Случва се. Нямам повече въпроси към свидетеля, господин съдия.

— Обвинението има ли още въпроси? — попита Уитни.

— Не, господин съдия — отговори Кармен.

— Господин Дугън, свободен сте — каза съдията.

Бени слезе от свидетелското място, измина няколкото крачки до средата на парапета пред ложата на заседателите и сви вдясно, за да провре огромното си тяло зад столовете на прокурорите и да стигне до своя.