— Много смешно — прошепна той, докато минаваше зад тях. — Как не ви омръзна тази тъпня, смешници такива?
Обедната почивка трябваше да приключи в два часа. В два без десет Бени влезе в съдебната зала, защото знаеше, че шерифите обикновено довеждат Джина малко по-рано, за да ѝ свалят белезниците и да я настанят на масата на защитата, преди заседателите да са заели местата си. Както винаги по време на процес, те правеха всички усилия, за да скрият факта, че подсъдимата е задържана под стража, макар че двете жени с каменни лица, седнали зад Джина, трудно можеха да останат незабелязани. Бътлър още не се бе върнал от редовния си обяд в „Джамбоне“, затова Бени плъзна стола си малко по-близо до масата на защитата.
Джина чу изстъргването на краката му по пода и вдигна глава.
— Здрасти — каза Бени. — Винаги съм се отнасял професионално към теб, нали?
Джина кимна.
— Това откачено копеле Рико, брат ти. Искам да му набиеш обръчите.
Джина го изгледа, присвила очи. Определено не разбираше какво ѝ говори.
— Никаквецът заплашва тези прокурорки и децата им.
На лицето на Джина се изписа изненада.
— Това трябва да престане — каза Бени. — Не ти отива на репутацията, а може да доведе и до война между нас, каквато никой не иска.
Джина издиша през носа си, поклати глава и накрая проговори с тих глас:
— Той е един жалък тъпанар. — Промърмори под носа си: —
Бени се дръпна назад със стола си.
След три дни справки от авиокомпании за пътуванията на Джина, от доставчика на мобилни услуги за движенията на телефона ѝ и от куриерската служба за изпратените от нея пакети Нора и Кармен съзнаваха, че съдебните заседатели още не съединяват точките на ребуса, но двете щяха да им помогнат със заключителните си пледоарии. Време беше Френчи да свърже Джина с фамилията Гамбино.
— На мен ли го казваш! — отвърна Бени, кимна към съдебната зала и добави: — И там всичко си е постарому. Съдията, Сал Бътлър, всичко. Само Джина седи на мястото на онзи, когото очисти. Красива история…
Френчи се изсмя.
— Защо не си по-притеснен? — попита Бени.
— Опитваш се да ми съсипеш настроението ли? — отвърна Френчи.
Нора реши да се намеси:
— Мисля, че има предвид как я караш.
— Нали ви казах онази вечер в пандиза за защитени свидетели, че съм добре. И аз не знам защо е така. Ще давам показания срещу друг мафиот, но не се чувствам както предишния път. И то не защото е жена. Знам на какво е способна. Не е това. Просто сега съм на по-добро място в сравнение с предишния път, когато се бяхме събрали тук.
Френчи погледна към Бени.
— Или пък може би заради това, което направи с момчето ми. Сега имам чувството, че животът продължава и за мен след всичко това.
— Продължава, да — каза Нора. — Продължава и всички се радваме за теб. — Тя помълча за миг и попита: — Някакви въпроси в последния момент, преди да почнем?
— Не очаквате от мен да се опитам да я идентифицирам, нали?
— Ами — започна Нора… — ти сам ни каза, че не помниш да си я виждал някога, така че няма на какво основание да я идентифицираш. Просто се придържай към онова, което обсъждахме, разкажи всичко, които си чувал за дъщерята на Джоуи Куфаро. Това е. И, както се упражнявахме, бъди конкретен кой какво ти е казал. Ще помогнеш на съдията, ако Бътлър възрази.
— Ясно — кимна Френчи. Погледна Бени, после Нора и добави: — Знам, че звучи налудничаво, но ще ми липсвате и двамата. Беше ми гот да работя с вас.
— Ей! — каза Бени. — Само да не се разцивриш. Свърши си работата и после си гледай живота.
Френчи се обърна към Нора:
— Не съм сигурен как го понасяш този с неговата сантименталност.
Тя се ухили.
— Не ми е леко. — После стана и се запъти към съдебната зала. — Хайде, до скоро.
Френчи влезе в залата, застана на свидетелското място, вдигна дясната си ръка и положи клетва. Докато сядаше на стола, Нора го видя, че поглежда към масата на защитата в момента, в който тя му каза:
— Моля, представете се.
Тъй като Френчи с нищо не показа, че я е чул — продължаваше да гледа втренчено Бътлър и Джина, — тя прочисти гърлото си и повтори с по-силен глас:
— Господине, моля ви да се представите на заседателите.
Това подейства. Той поклати глава и извърна поглед към нея.
О, не, помисли си Нора, недей пак. Моля те, недей!
Но разпитът на Френчи мина гладко. Както и на процеса срещу Д’Амико, Нора го преведе през престъпното му минало, припомни работата му за Д’Амико и други членове и сътрудници на фамилията Гамбино. После го накара да опише отношенията си с Джоузеф Куфаро, или Джоуи Красавеца, бащата на Джина. Той разказа как Д’Амико го е запознал с могъщия Куфаро, който имал една много специална молба към него.
— Искаше от мен да му намеря цветен витраж от Марк Шагал.
— Кой е той? — попита Нора.