— Тони Бърк беше толкова добър с мен, а Джина е като част от мен или аз от нея. Дори сега не искам да повярвам на тези неща.
Съдия Уитни се пресегна и побутна кутията с хартиени кърпички още по-близо до свидетеля.
Нора се спря за момент и се загледа в бележките си.
— Още нещо, госпожо Карлтън? — попита съдията, поглеждайки загрижено към свидетеля, който вече открито плачеше.
— Позволете да се посъветвам с моята колежка, господин съдия — каза Нора, отиде до масата на обвинението и се наведе над Кармен. — Пропускам ли нещо?
Кармен поклати глава, но почука с писалката си по масата, за да привлече погледа ѝ към едно самозалепващо се листче. На него с почерка на Бени пишеше:
Тя се изправи и каза:
— Нямам повече въпроси.
Съдия Уитни обясни на заседателите, че смята да прекара следобеда в работа по други дела, и ги разпусна. Бяха свободни до следващата сутрин.
Екипът се събра отново в кабинета на Кармен, за да изслуша рапорта на Бени за Фарачи; в него не се съдържаше много повече информация от написаното на листчето: нюйоркската полиция извадила трупа му от силно замърсения двестагодишен канал, който свързваше Залива на Ню Йорк с центъра на Бруклин; причините за смъртта тепърва щели да се установяват.
— Може да е заради ония идиотщини, дето вършеше с вас двете — каза Бени. — Или пък нещо напълно различно. Или просто са му насъбрали толкова, че са му видели сметката. Трудно е да се каже отсега.
Преди заседанието на следващата сутрин секретарката на съдията направи знак на Нора и Бътлър да се приближат до бюрото ѝ, разположено под съдийската банка.
— Съдия Уитни би желал да се срещне с представителите на страните в стаята за преобличане в присъствието на стенографка.
Когато влязоха, Уитни вече беше навлякъл тогата и седеше зад голямото дъбово бюро.
— Получих уведомление от Шерифската служба, че един член на журито моли да разговаря с мен неотложно. Смятам да го поканя тук сега, като искам да присъствате и вие и срещата да се протоколира. Само аз ще разговарям с него, ясно ли е?
Нора, Кармен и Бътлър кимнаха едновременно.
— Кой е заседателят?
— Номер дванайсет — отвърна Уитни.
Човекът от „Белмонт“, помисли си Нора. Какво иска, по дяволите?
Вратата се отвори и мъжът влезе при тях, оглеждайки помещението. Съдията му посочи стола, поставен пред трите други, предназначени за обвинението и защитата, за да може заседателят да вижда само него, докато разговарят.
Уитни заговори пръв:
— Добре дошли, заседател номер дванайсет, и нека напомня още веднъж на всички, че ние нямаме право да научаваме имената на нашите заседатели. Разбирам, че сте пожелали да говорите с мен. Това трябва да стане в присъствието на представителите на страните, но ви моля да се отпуснете и да споделите с мен какво ви тежи.
Гласът на мъжа трепереше, когато заговори, вдигнал ръце пред гърдите си:
— Господин съдия, трябва да ме освободите като съдебен заседател.
— Това е много необичайно искане — каза съдията. — Бихте ли ми обяснили защо?
— На два пъти през тази седмица, включително снощи, към жена ми са се приближили хора от квартала, които се опитвали да я заговорят за делото. Веднъж във фризьорския салон, а снощи в бакалията. Хора, които е познавала, но само по физиономия. Не че са упражнявали натиск, но настойчиво са се опитвали да я заговорят, сигурно да ми изпратят послание. Тези хора, които могат да бъдат опасни, някак си са научили, че съм съдебен заседател, познават семейството ми и аз не мога повече да бъда член на журито.
— А защо това ви кара да мислите, че не можете да бъдете повече член на журито? — попита Уитни.
— Защото не възнамерявам да стигна до положение някой от тях да поиска нещо от мен. Просто няма да го допусна. Няма да поставя семейството си в такава ситуация. Защото ще кажа „не“, каквото и да искат от мен, положил съм клетва. Но те ще ме нарочат, а също и семейството ми. Няма да им го причиня.
Уитни продължи да настоява:
— Но както сам казахте, до този момент не е имало опити за натиск…
Съдебният заседател го прекъсна с вълшебните думи:
— Господин съдия, не мога повече да гарантирам, че ще спазя клетвата си да бъда справедлив и безпристрастен. Просто не мога предвид случващото се. Съжалявам.
— Много добре, позволете да ви помоля да отидете със секретарката в съседното помещение, докато аз разговарям със страните.
Когато човекът излезе от стаята, Уитни каза:
— Е, имате ли някакви възражения срещу това да го освободя?
Бътлър реши да се пробва: