Сентрал Парк Уест полностью

— Господин съдия, какво толкова е станало? Два разговора в квартала. Това е всичко. Човекът е порядъчен, ако се беше случило нещо неправомерно, щеше да ни каже. Освен това забелязвам, че изглежда наплашен от постоянните натяквания на властите за някаква организирана престъпност, насилие и така нататък. Моята клиентка държи на този честен и справедлив заседател и неговото напускане в значителна степен ще ѝ навреди.

Нора искаше да кресне: „Ама ти сериозно ли?!“. Вместо това каза:

— Човекът е уплашен. Опитали са се да заговорят жена му, след като никой порядъчен човек на Земята не би трябвало да знае, че той има нещо общо с делото. На всичкото отгоре сам ви каза: не може да бъде честен и безпристрастен. За което си има причини. Няма как да остане в журито.

Човекът от „Белмонт“ бе освободен и на негово място постъпи заседател №13.

Възражението на Бътлър бе вписано в протокола за сведение.

Щом се върна в съдебната зала, Нора се наведе към Бени и шепнешком му разправи случката.

— Може би затова Бътлър се беше надул толкова — изръмжа Бени. — Мерзавецът се е надявал журито да не може да стигне до решение. Щеше да е голяма грешка, ако този беше останал като заседател.

— Ще ми го натякваш ли? — попита рязко Нора.

Кармен ги прекъсна, когато вратата зад съдийската банка се отвори:

— Хей, хей, заемете си местата.

Бени се поизправи на стола си и кимна на Джина, докато федералните шерифи я въвеждаха в залата и сваляха белезниците ѝ. Беше облечена с розово поло и черен официален панталон, а косата ѝ беше вързана на опашка. На Бени му се стори измъчена и състарена. Тя сви устни и бавно му кимна на път за масата на защитата. Бътлър скочи да ѝ държи стола и бързо прошепна нещо в ухото ѝ.

След това в залата влязоха съдията и съдебните заседатели, а Конър отново седна на свидетелския стол.

— Преминаваме направо към кръстосания разпит — обяви Едгар Уитни. — Господин Бътлър?

— Благодаря, господин съдия.

Адвокатът стана от масата, държейки в ръка жълти листове, откъснати от адвокатски бележник. Постави ги на катедрата, приглади ги с длан и започна разпита си, прочитайки поредица от твърдения:

— Вие сте влюбен в Кайра от колежа.

— Това не е вярно.

— Винаги сте обичали Кайра.

— Не е вярно.

— Във вашите очи тя е била жена от класа, особено в сравнение с гаджето ви от гимназията в Бронкс.

— Беше положителен човек, но същото можеше… може да се каже и за Джина.

— Два пъти седмично в последния курс на колежа сте се срещали с Кайра в…

Бътлър се поспря, после отнесе най-горния жълт лист до масата на защитата, наведе се над Джина и ѝ посочи нещо с пръст. Тя му прошепна отговора и той се върна на катедрата.

— В кафенето „Янки Дудъл“ на ъгъла на „Елм“ и Йорк Стрийт.

Бени наблюдаваше диалога. Боже господи, тя снощи му е написала цял поменик от въпроси и от него се иска само да ги прочете.

— Всъщност така е — отвърна Конър. — Ходех да чета в библиотеката „Стърлинг“, а тя имаше лекции в новата сграда на Правния факултет. Срещахме се в „Дудъл“ на кафе, защото беше наблизо. Но никога не сме имали интимни отношения. Никога.

— Джоуи Куфаро е бил много добър с вас.

— Самата истина.

— Той ви е направил човек.

— Не в мафиотския смисъл, но наистина му дължа образованието си, ако това имате предвид.

— Всъщност на видеозаписа е Кайра, точно както предположиха от манхатънската прокуратура.

— Не е вярно.

— Вие и Кайра сте заговорничили да набедите Джина за смъртта на Бърк.

— Нищо подобно.

— Джина ви е обичала през целия си живот, а вие ѝ се отплащате, като лъжете по неин адрес и ѝ забивате нож в гърба.

Нора понечи да възрази срещу този въпрос, формулиран като твърдение, но се въздържа.

— Това не е вярно — каза Конър. Извръщайки глава, за да срещне погледа на Джина, той добави: — Наистина не е.

Бътлър вдигна очи от жълтите листове и тонът му се промени. Време беше да зададе въпросите, които сам бе намислил.

— Вие добър лъжец ли сте, господин Маккарти? — изръмжа той.

— Не разбирам какво имате предвид.

— Не разбирате какво имам предвид? — повтори като ехо Бътлър. — Да вземем романтичните ви отношения. Години наред сте повтаряли пред най-близките си хора едно и също нещо: че не се интересувате от никакви връзки с жени. Прав ли съм?

— Да, така е.

— Знам от вас, че сте го казвали, защото е трябвало, за да не изгубите приятелката си, в което няма никаква логика, но така или иначе сте лъгали, а никой не ви е карал да го правите, нали?

Нора беше готова да скочи, но и този път се въздържа; не искаше заседателите да си помислят, че Конър е от екипа на обвинението.

Бътлър така и не го изчака да отговори и зададе следващия си въпрос:

— Значи вие сте лъгали за едно от най-важните неща, които правят човека човек, така ли е?

— Предполагам, че да. В цялата човешка история хората са смятали за нужно да лъжат относно живота си. Всеки си е имал свои причини, както аз си имах моите.

— И онези, на които го разправяхте, включително хора, които са ви познавали най-отблизо, са ви вярвали, така ли?

— Смятам, че да.