Мис Кийлдар, която бе точно срещу него, той можеше да наблюдава без никакви усилия — вдигнеше ли глава, тя бе първото нещо, което се изпречваше пред погледа му. Освен това последните отблясъци на деня, идващи откъм златистия запад, попадаха върху нея и фигурата й се очертаваше релефно на тъмния фон на дървената ламперия. Светлите страни на Шърли все още розовееха от руменината, която ги бе заляла преди няколко минути. Тъмните мигли на очите й, сведени надолу към вестниците, черните, но деликатни очертания на веждите, почти гарвановият блясък на къдриците й подчертаваха поруменялото й лице и то приличаше на алено горско цвете. Позата и излъчваше естествена грация, а в многобройните лъскави гънки на роклята й имаше нещо изящно — дрехата й бе със семпла кройка, но изглеждаше прекрасна поради менящите се оттенъци на цвета й, основата и вътъкът на плата бяха в тъмни тонове, които се преливаха един в друг като багрите по шията на фазан. На ръката си имаше гривна, в чиято изработка контрастираха злато и слонова кост; в цялата картина имаше нещо лъчисто. Вероятно и Мур мислеше така, тъй като погледът му дълго се задържаше на нея, но чувствата или преценката му много рядко се проявяваха в неговото изражение — темпераментът му се отличаваше с известна флегматичност и той самият бе склонен да придава на лицето си малко безучастен вид, който да не издава непочтителност, а да излъчва сериозност.
Ако гледаше само напред, не би могъл да види Каролайн, тъй като тя се намираше близо до него. Трябваше да се извърне малко настрани, за да може тя да попадне в обсега на погледа му. Мур се облегна назад и сведе очи към нея. Нито той, нито който и да било друг бе в състояние да открие нещо бляскаво в мис Хелстоун. Седнала в сянката, без цветя и украшения, облечена в скромната си муселинена рокля, която бе почти безцветна, като се изключи тясната й небесносиня ивица, с бледо лице, по което не се четеше никакво оживление, с кафяв цвят на косите и очите, който бе почти невидим на слабата светлина, при едно сравнение с наследницата тя можеше да бъде оприличена на изящна рисунка с молив, поставена до някое ярко произведение на живописта. Бе се променила доста след последната си среща с Робърт, но не бе ясно дали той разбираше това, тъй като не беше споменал нищо по този въпрос.
— Как е Хортенз? — тихо попита Каролайн.
— Много добре. Само дето се оплаква, че няма с какво да се занимава — липсвате й.
— Предайте й, че и тя ми липсва и че пиша и чета на френски по малко всеки ден.
— Тя непременно ще попита дали сте й пратили поздрави — малко е особена в това отношение. Знаете, че обича да й се обръща внимание.
— Предайте й най-добрите ми чувства. И още нещо — ако намери време да ми напише няколко реда, това ще ми достави много голямо удоволствие.
— А ако забравя? Едва ли може да се разчита много на мен за предаването на подобни комплименти.
— Не забравяйте, Робърт, моля ви. Това не са комплименти, а съвсем искрени чувства.
— И затова трябва да бъдат предадени съвсем точно?
— Ако обичате.
— Вече виждам Хортенз готова да пролее сълзи. Много е чувствителна по отношение на ученичката си, макар и понякога да ви укорява за това, че твърде стриктно се подчинявате на разпорежданията на чичо си. Привързаността, както и любовта, често пъти е несправедлива.
Каролайн не отговори на тези негови думи. Душата й бе смутена и тя на драго сърце би повдигнала кърпичката към очите си, ако имаше смелост да го стори. Ако бе достатъчно смела, щеше да заяви колко скъпи са й цветята от градинката пред къщата в клисурата, как малката гостна на този дом за нея е истински рай тук, на земята, и как копнее отново да се озове там — почти толкова силно, колкото е копнеела и Ева да се завърне в райските градини, след като е била изгонена оттам. Но тъй като не смееше да изрази подобни чувства, тя предпочете да замълчи. Седеше безмълвна до Робърт и очакваше той да каже нещо. Много отдавна не се бе намирала тъй близо до него, много отдавна гласът му не бе звучал за нея — ако можеше само за минута, за секунда дори да допусне, че тази среща му доставя удоволствие, би изпитала неописуема радост. И все пак, макар и обзета от съмнение, че срещата го радва, макар и тръпнеща от ужас, че тя може би го дразни, Каролайн приемаше тази благодат, както птичката в клетка приема проникналите там слънчеви лъчи. Безсмислено бе да спори със себе си, безсмислено бе да се бори със завладялото я щастие — близостта на Робърт я съживяваше.
Мис Кийлдар остави вестниците.
— А вие какво изпитвате — радост или недоволство от тези заплашителни събития? — попита тя своя наемател.
— Нито едното, нито другото. Просто си правя съответните изводи. Разбирам, че нашият план трябва да бъде непоколебим. Разбирам, че ефикасната подготовка и твърдата решителност са най-добрите средства за предотвратяване на кръвопролития.
