А дали по време на тези напрегнати дни, докато строгото правосъдие и деловите работи отнемаха енергията и занимаваха мислите му, от време на време той успяваше да намери някой миг, да положи известно усилие, за да поддържа пламъка на някой по-нежен огън от онзи, които тлееше в храма на Немезида111? Това бе трудно да се каже. Мур рядко наминаваше към Фийлдхед, а когато ходеше там, посещенията му бяха кратки.
Ако се отбиваше в дома на пастора то бе, за да поговори с мистър Хелстоун в кабинета му, и никога не правеше изключение от това правило. А междувременно годината бе изпълнена с тревожни събития — войната продължаваше да бушува с предишната сила и ураганът и все още вилнееше из Европа. Нямаше ни най-малка надежда за по-слънчеви дни, никаква пролука сред „облаците от праха и дима на битките“, никакви капки роса за изсъхналото маслинено клонче; не стихваше и аленият дъжд, който подхранваше лавровото дърво на гибелния и прославен бог на войната Междувременно Разрухата бе пратила своите копачи и миньори да вършат делото си под нозете на Мур. Независимо дали вървеше, или яздеше, дали само прекрачваше прага на кантората си, или пък препускаше по навъсения Ръшедж, той долавяше глухия тътен на земята и чувствуваше как тя трепери под него.
Докато за Мур лятото преминаваше по този начин, какво ставаше с Шърли и Каролайн? Нека първо да посетим наследницата. Как изглежда тя? Като някоя девойка, измъчвана от любов, бледа и тъгуваща по своя равнодушен възлюбен? Дали прекарва целия ден превита над някое занимание, което я е приковало към стола? Или пък е вечно с книга в ръка или бродерия в скута си, с очи, сведени към тях, със застинали на устните думи и натежало от мисли мълчание?
Съвсем не. Шърли се чувствува отлично. Ако не я напуснала тъжната й унесеност, това се отнася още по-малко за безгрижната й усмивка. Нейният стар и мрачен дом грее от приветливото й присъствие — вътрешната галерия и ниските стаи, чиито врати извеждат към нея ехтят от звънкия й глас; полуосветеното преддверие с единствения си прозорец радостно се вслушва в честото шумолене на копринената рокля, чиято, собственица се шмугва от стая в стая, ту понесла цветя към салона, боядисан с варварския цвят на разцъфнала праскова, ту устремена към трапезарията, за да отвори прозорците към градината, през които да влезе ароматът на резеда и диви рози, ту грабнала саксии с цветя от стълбището, за да ги изнесе на слънце пред отворената порта.
