— Което означава, че вие нищо не знаете за това девойче. Извинете ме, макар че няма никакво значение дали ще ме извините, или не, нападнахте ме, без да бъдете предизвикана, и затова аз ще се защитя, без да бъда извинена. Вие нямате никаква представа за отношенията ми с моите братовчеди; в пристъп на лошо настроение се опитахте да отровите нашето приятелство с неоправдани намеци, изпълнени с много повече хитрост и неискреност, отколкото всяко нещо, в което можете основателно да ме обвините. Това, че съм бледа и че понякога съм свенлива, съвсем не е ваша работа. Че обичам книгите и не съм склонна да клюкарствувам — това пък трябва да ви засяга още по-малко. А това за „романтично настроеното девойче“ е чисто и просто ваша измислица — никога не съм превъзнасяла романтичните чувства пред вас, нито пък пред някого, когото вие познавате. Съвсем не е престъпление, че съм пасторска племенница, макар че вие може да сте достатъчно тесногръда, за да мислите така. Вие не ме харесвате, макар и да нямате никаква оправдателна причина за това — тогава запазете изражението на неприязън за себе си. Ако след време пак я проявите, и то със същата нелюбезност, тогава ще ви отвърна много по-безцеремонно, отколкото сега.
Тя свърши и остана известно време безмълвна и развълнувана. Думите й бяха произнесени изключително отчетливо — нито забързано, нито пък много високо, а в гласа й се долавяше звън на сребърни камбанки. Скоростта, с която кръвта в този момент пулсираше във вените й, бе много голяма, макар и незабележима за чужди очи.
Мисис Йорк съвсем не се развълнува от порицанието, изказано с такава простодушна строгост и продиктувано от една тъй скромна гордост. Като се обърна хладнокръвно към мис Мур, тя заяви, като одобрително разклати шапката си:
— Все пак у нея има някаква решителност. Трябва винаги да говорите искрено както преди малко — продължи тя — и всичко ще бъде наред.
— Отхвърлям една такава обидна препоръка — бе отговорът, изречен със същия отчетлив тон и придружен от същия ясен поглед. — Не приемам съвет, в който се долавя отровата на намеците. Мое право е да говоря така, както намирам за добре, и нищо не може да ме застави да разговарям по начина, който вие налагате. Винаги съм била далеч от това да разговарям както преди малко и никога няма да се обърна към някого с толкова строг тон или толкова рязък език, освен ако не бъда принудена да отговоря на някоя незаслужена обида.
— Мамо, намерихте си майстора — каза малката Джеси, която проследи тази сцена доста внимателно.
Роуз бе изслушала всичко, без да промени изражението на лицето си. Сега тя заяви:
— Не, мис Хелстоун не успя да се справи с майка ми, защото се остави да бъде раздразнена, а това означава, че майка ми ще я изтощи само за няколко седмици. Шърли Кийлдар се справя по-добре. Мамо, досега не сте успели да уязвите чувствата на мис Кийлдар. Под коприната на роклята си тя носи броня, която вие не можете да пробиете.
Мисис Йорк често се оплакваше, че децата й били с бунтовен дух. Наистина странно бе, че при цялата и строгост, при цялата нейна „силна воля“ тя не бе в състояние да упражни контрол над тях — един поглед на техния баща им въздействуваше много по-силно, отколкото някое нейно нравоучение.
За мис Мур положението на обикновена наблюдателка в една препирня, в която не вземаше никакво участие, бе безкрайно неприятно поради твърде второстепенното значение на тази роля, ето защо тя призова на помощ цялото си достойнство и се подготви да произнесе слово, което щеше да докаже несъстоятелността и на двете страни и щеше да поясни на спорещите, че те би трябвало да се засрамят от себе си, защото всяка от тях би била длъжна преди всичко смирено да признае колко ги превъзхожда по разум тази, която им говори в момента. За голямо облекчение на слушателките й от началото на тирадата не бяха изминали и десетина минути, когато вниманието на мис Мур бе привлечено от появата на Сара с подноса за чай: това стана, първо, поради обстоятелството, че тази девойка имаше позлатен гребен в косите си и червена огърлица на шията си, и, второ, поради нескритото й негодувание срещу задължението да приготвя чая. След гощавката Роуз възвърна доброто настроение на домакинята, като донесе китарата й и я помоли да попее, а след това я обсипа с умело подбрани и мъдри въпроси за свиренето на китара и музиката изобщо.
