Новите запознанства на мис Хелстоун скоро придобиха голямо значение за нея — обществото на своите две познати тя смяташе за истинска привилегия. Разбра, че ще бъде голяма грешка, ако пропусне тази възможност за отмора, ако пренебрегне шанса да се възползува от тази щастлива промяна. Това накара мислите й да потекат в друга посока. За тях се откри ново русло, което, отклонявайки поне някои от единствената посока, която бяха следвали до този момент, поуталожи буйния им устрем и намали силата на натиска им върху едно поизносено място.
Не след дълго Каролайн с удоволствие прекарваше по цели дни във Фийлдхед, като вършеше всичко, което Шърли и мисис Прайър желаеха — ту едната, ту другата предявяваха претенции за нейната компания. Едва ли съществуваше нещо по-ненатрапчиво от приятелството на възрастната жена; но пък нищо друго не можеше да бъде по-зорко, по-усърдно и неуморно. Вече намекнах, че тя бе личност със странен характер. Никъде другаде тази странност не проличаваше тъй ярко, както в естеството на интереса, който проявяваше към Каролайн. Мисис Прайър следеше всичките и действия, сякаш си беше поставила за цел да бди над всяка нейна стъпка. Доставяше и удоволствие, когато мис Хелстоун диреше от нея съвет или помощ. Отдаваше помощта си, когато я молеха за това, с такава тиха и все пак видима радост, че в скоро време Каролайн започна да изпитва удоволствие всеки път, когато трябваше да потърси подкрепата и.
Отначало мис Хелстоун бе изненадана от послушанието, което Шърли Кийлдар проявяваше спрямо мис Прайър, а и не по-малко от факта, че сдържаната бивша гувернантка се чувствуваше съвсем свободно и като у дома си в жилището на своята млада възпитаница, където заемаше с такава мълчалива независимост един доста зависим пост. Но не след дълго Каролайн разбра, че бе необходимо да опознаеш и двете жени, за да проумееш напълно тази загадка. Струваше й се, че няма човек, който да не хареса, обикне и оцени мисис Прайър, щом я опознае. Без значение бе, че тя упорито се обличаше в старомодни рокли, че речта й бе приповдигната, а поведението й — хладно, че притежаваше множество чудатости, каквито не можеха да се срещнат у другите — при все това тя бе такава опора, такъв съветник, толкова правдива, толкова добра посвоему, че според Каролайн нито един човек, свикнал веднъж с присъствието й, не бе в състояние да мине без него.
Що се отнася до зависимост или унижение, в общуването си с Шърли Каролайн не чувствуваше подобни неща. Защо тогава да ги чувствува мисис Прайър? Наследницата бе богата, много богата в сравнение с новата си приятелка. Едната притежаваше чист доход от хиляда лири годишно, а другата — нито пени. И все пак, когато бяха заедно, между тях се настаняваше чувство на равенство, което вдъхваше увереност и което бе непознато в средите на дребното дворянство от Брайърфийлд и Уинбъри.
Причината за това бе, че умът на Шърли бе зает не с мисли за пари, а със съвсем други неща. Доволна бе от материалната си независимост; имаше моменти, когато изпадаше в приповдигнато настроение при мисълта, че е господарка на големия дом, че има наематели и имение. Задоволството й биваше особено голямо, когато й припомняха за „цялата онази собственост“ долу в клисурата, която включваше „една чудесна тъкачница, бояджийница и склад, както и къщата, градините и помощните постройки“. Но въодушевлението й бе колкото неприкрито, толкова и безобидно. Сериозните й мисли бяха отправени в друга посока. Душата на Шърли притежаваше склонността да се възхищава от великото, да се радва на доброто. Тази склонност бе причина мислите й да дирят начини за нейното проявяване много по-често, отколкото да се занимават с високото положение на Шърли в обществото.
