Той завършвал книгата с твърдението, че ритуалът на причастието, при който символичното вино и символичният хляб се трансформират в кръв и тяло Христови, е практика, основаваща се на анималистичната вяра в силата на мощите. Транссубстанцията не е нищо повече от духовна трансформация на символичните мощи (виното) в истински мощи (кръвта).
Накрая имаше бележка:
Мистър Ласитър, по-голямата част от тази информация е взета от докторска дисертация на студентка в Джорджтаун, написана през 1989. Името й е Мърсия А. Ингерсол и аз разполагам с адреса й, ако ви потрябва.
През последвалата седмица придвижването на Ласитър беше по-скоро в обратна посока.
Човекът в Огъста докладва, че няма лице на име Мари А. Уилямс, родено в Мейн на 8 март 1962.
— Може да си е сменила името — каза подизпълнителят. — Ако наистина го е направила, ние сме безсилни. Аз не мога да направя извадка на всички момичета, родени на 8 март 62-ра. Което мога — и съм го направил, — е да проверя за
— И какво се разбра?
— Намерих седемнайсет от 1950 насам. При четири от тях средното име започва с „А“. Но нито една няма нищо общо с това, което търсите — рождените им дати са различни и нищо друго не съвпада.
Толкова.
Гъс Удбърн и Гари Стойкович не се обаждаха. На практика, единствената полезна информация, която се получи, му бе донесена от едно хлапе в „Проучване“, което се появи с кашон в ръце. Това беше всичко за Калиста Бейтс, допълнено с материалите от агенцията „Кац и Джама“. Съдържанието на кашона представляваше хаотична компилация от разпечатки от Интернет, изрезки от вестници и списания, касети, фотографии, сценарии и какво ли още не. Вътре бяха например дословно снетите показания на Калиста пред съда по делото за натрапника, както и интервютата й за „Ролинг Стоун“, „Премиера“ и „60 минути“.
Хлапето се извини:
— Опитахме да организираме това, но тъй като не знаехме какво точно ви интересува… — Сви рамене и допълни: — Поне ги подредихме в хронологичен ред.
— Окей — каза Ласитър, — аз самият не знам какво точно търся, но предполагам, че ще разбера, след като го видя. Така че сега просто ще трябва да седна и да почета.
Прочете всичко за Калиста Бейтс — от критиките в „Синема ожьордюи“ до задъханите репортажи за любовните й връзки в таблоидите. Научи касовите постъпления за всеки неин филм, разбра кое е любимото й цвете, коя е предпочитаната от нея благотворителна организация и какво е мнението й за домашната земеделска продукция. Прочете най-подробно и описанията на всички случаи, когато я бяха „видели“. Започваше се с едно музикално студио, за да се стигне до пушалня на опиум в Чианг Май (и навсякъде тя или умираше от обезобразяваща болест в швейцарска клиника, или живееше като Бедната Клер по улиците на Калкута). Накратко казано, макар да му оставаше още много за четене, струваше му се, че вече знае всичко за Калиста Бейтс… освен къде е родена, къде живее и как се казва днес.
Вечерите бяха запазени за видеото. Вече бе изгледал всичките й филми в компанията на Бък и Пико, седнали направо на пода в дневната. Улиците бяха погребани под сняг и лед, което правеше бягането невъзможно, така че бе започнал да се състезава с двамата си телохранители в правенето на коремни преси.
Не беше щастлив.
Забеляза нещо в играта на Калиста: тя беше същински хамелеон, което и обясняваше как бе успяла да се скрие толкова успешно. Какъвто и образ да пресъздаваше на екрана, зрителят вярваше, че тя е такава и в живота, без значение в какво е облечена или каква е ролята.
Може би това я правеше голяма актриса. А може би не… Имаше много сензационност около Калиста, но истината бе, че звездата й бе изгряла в пълния си блясък, когато тя се бе оттеглила — поредното припламване в съзвездието на преждевременно отишлите си.
Или скрилите се.
Но според Ласитър в сензацията около Калиста се съдържаше и много истина. Тя имаше страхотно присъствие като актриса. При нея не можеше да се забележи „как се въртят колелата“, зрителят никога не оставаше с чувството, че наблюдава представление, преди то да е свършило, когато изведнъж хората осъзнаваха, че не са сваляли поглед от нея цели два часа. Но не само красотата й приковаваше вниманието. Напротив, привлекателността й често отстъпваше в името на ролите, които си избираше: пънкарка и наркоманка в „Гайдаря“, свита домакиня в „Цвете“ или делова жена учен в „Метеоритен дъжд“.
