… клетките могат да бъдат върнати към тотипотентност, е било неизбежно в голямата схема на нещата. И ако Игнацио Барези не го бе направил вчера, друг щеше да го стори утре. Ако не в Цюрих, тогава в Единбург.
И точно в непредотвратимостта на това, което направих, се вижда ръката на Бог. То изразява думата „неизбежност“: Божия план, втъкан в света, който ни заобикаля.
Как иначе, приятелю, ако не позовавайки се на този план, бихме могли да обясним обстоятелствата, накарали един микробиолог да се захване с изучаване на мощите? Мощите! Какво друго са те, ако не заместители на магията и фетиши? Форма на „визуална връзка“ за по-семплите духом, способна да направи сложните метафизични доктрини достъпни за обикновения човек. Този гвоздей е промушил дланта на Исус! Тази треска е била забита в плътта му! Той е вървял сред нас. Той е истински.
И въпреки това… противно на волята ми, установих, че когато слагам тези предмети под микроскопа, в главата ми се въртят най-разнообразни възможности. Снизходителното отношение, с което в началото подхождах към тази тема, скоро отстъпи пред по-дълбоко разбиране. След петдесет години научна дейност аз осъзнах онова, което всеки селянин интуитивно знае: тези предмети са осезаемата връзка с Бога.
Подобна гледна точка не се радва на популярност в Рим. Ватикана би предпочел да бъдат веднъж завинаги забравени времената, когато търговията с мощи е била в разгара си… когато за късче плат или дърво са били плащани състояния, когато търгаши на мощи са тровели светците, за да могат по-бързо да продадат костите им. Ватикана винаги е гледал на боготвореното на мощите като на заплаха. Защото, когато чудотворните късчета са стигали по някакъв начин до далечните енории, натам са тръгвали и богомолците с богатствата си, което означава обедняване за Ватикана.
Като консултант експерт, работещ за Ватикана, задачата ми беше проста: да дискредитирам очевидните фалшификати и да се въздържам от коментар за другите. Така и правех: разкрих, че „ключицата“ на Свети Антоний е само агнешко ребро и че кърпата, с която е попита потта от „челото Христово“, е от тъкан, изработена през петнайсети век.
Наистина голяма част от обектите, които ми бяха дадени да изследвам, се оказаха фалшификати — точно както Ватикана подозираше. Но не всички! Имаше и предмети, които не можех да дискредитирам: външният им вид изглеждаше правдоподобен, възрастта съвпадаше. Те можеха да бъдат истински… но можеха и да не бъдат.
Тогава се обърнах към медицината, смаян, че може би ми се удава възможността да изиграя ролята на акушер на Бог и че… това трябва да стане делото на живота ми.
