Шепърдови я караха скромно, поне за момента, и бавно ремонтираха къщата си, вършейки по-голямата част от работата сами. Първоначалният им план беше да поживеят заедно, после да се разведат кротко и всеки да поеме пътя си. Разумен план, който би се отразил благоприятно на миналото, под чието прикритие бяха. Само че планът отпадна със засилване на обичта помежду им в това място на прости житейски удоволствия. Не беше изминало много време и сключеният по сметка брак започна да изглежда като благословен от Бога съюз.
Миналото им напомни за себе си само веднъж. Две години след като бяха напуснали Мейн, предаването „Неразрешени загадки“ излъчи мелодрамата „Обреченият остров“. Ласитър и Мари проследиха с ужас как Робърт Стек поведе зрителите през възстановка на събитията, довели до бягството им.
Филмът започна с пристигането на син таурус в мъгливия Къндис Харбър. Актьор, който изобщо не приличаше на Джо Ласитър, започна да преговаря с друг актьор, който нямаше нищо общо с Роджър Боукър, след което двамата се качиха на борда на яхта, която доста приличаше на „Go–4-It“. Интервюирана бе и истинската Мод, както и истинският началник на пристанището. „Знаехме, че наближава буря — спомни си той. — Но Роджър беше голям инат!“.
Не показаха зрелищното корабокрушение, но Стек разказа известните подробности. Последва ги бърза серия от фотоси: вашингтонският офис на „Ласитър Асошиитс“, домът на Ласитър в Маклийн („Хубава къща“, отбеляза Мари) и самият Ласитър. Последната снимка бе копие на онази, която държеше в кабинета си като шега.
— Ама това изобщо не прилича на теб — каза Мари. — Ни най-малко.
— Знам.
Разказвачът обясни, че изчезването на Ласитър съвпаднало с продажбата на компанията му, и попита:
— Защо Джо Ласитър е отишъл на острова? Разследвал ли е нещо?
Последва прекъсване от три реклами. После показаха как на пристанището на Бейли Айлънд се появява черен мерцедес и от него слизат трима мъже, които се надвесват над навигационни карти и започват да обсъждат на италиански как да стигнат до Рег Айлънд.
Следващият епизод беше заснет на самия Рег Айлънд. Разказвачът стоеше пред изгорелите останки на бунгалото. Отново последва бърза серия фотоси — стоянката за лодки, дока, скалите, в които се бе разбила „Go–4-It“, и слънцето, спускащо се в морето.
Имаше интервюта с шефа на полицията в Брънсуик, с капитан от крайбрежния патрул и аташе на италианското посолство. Стек драматично запита зрителите:
— Какво са правили тези хора тук? — На екрана последователно бяха показани снимките на Делла Торе, Грималди и Матрака. — Първият, известен католически духовник, вторият — троен убиец, третият — главорез, търсен за редица престъпления в собствената си страна. Но защо са били заедно? Какво ги е довело на този отдалечен самотен остров? Тези въпроси чакат отговори… А какво може да се каже за мистериозната жена, живяла тук с малкия си син? Колкото и да е странно, не разполагаме с техни снимки. — Камерата приближи скица на женско лице и се разнесе гласът на Мод, която се кахъреше над решението на Мари да живее „чак там“. За щастие чертите на лицето от скицата бяха толкова общи, че приликата се състоеше само в еднаквия брой очи и уши. Разказвачът завърши историята, изправен на дока: — Огънят, изпепелил бунгалото на Мари Сандерс, не е бил единственият пожар онази нощ. Свидетели съобщават, че е имало и втори. В морето. Полицията е убедена, че той е унищожил моторницата, наета от отец Делла Торе по-рано сутринта. Ако е така, експертите са единодушни, че никой не би могъл да се спаси с плуване по това време на годината. Но на острова били намерени останките само на един човек и това е Франко Грималди. Какво се е случило с останалите? — Монтаж на лица, показани с минимална задръжка: Джо, Роджър, Матрака, Джеси, Мари и Делла Торе. — Може да са потънали, а може и да са погребани на острова. Има малка вероятност Мари Сандерс и синът й да са избягали с тази лодка — кадър с плоскодънката, — намерена на следващата сутрин на сушата. — Филмът завършваше с общ план отвисоко и гласа на Робърт Стек зад кадър: — Всичко, което знаем със сигурност, е, че на Обречения остров са отишли седем души… и никой от тях повече не е видян жив.
Излъчването на филма мина без последици. Дори някой съсед да го бе гледал, изобщо не бе направил връзка с Шепърдови. Това не бе изненадващо: те бяха станали част от местното общество и имаше хора, които бяха готови да се закълнат, че винаги са живели тук. Мари започна да преподава в местния колеж, а Джо стана треньор на детския футболен отбор.
Що се отнася до Джеси, неговото име беше единственото запазено. Обикновено му викаха Джей, което приятелчетата му удвоиха на Джей Джей.
А той имаше много приятели и беше всеобщ любимец в училище. На една родителска среща класният му сподели, че имал вродени лидерски способности и бил голям помирител в по-острите спорове. „Може би някой ден ще работи в ООН“.
В настоящия момент дипломатическите му умения намираха приложение в училищния автобус, където беше охрана.
