— Е — леко плесна с ръце, — ето ни най-сетне заедно! — Обърна се към Грималди, каза му нещо на италиански и кимна към стената, където на кука висеше навито въже. После погледна Мари, която продължаваше да стиска Джеси, право в очите и проговори: — Кажи ми нещо, Джо… Знаеш ли коя е била Лилит?
— Не — поклати глава Ласитър, — никога не съм чувал за нея.
Грималди донесе въжето и даде „Берета“-та на Делла Торе, който насочи оръжието срещу Ласитър. После Грималди се обърна към Мари, омота няколко пъти въжето около кръста й и започна да я завързва за стола. Тя инстинктивно понечи да стане, но Грималди я хвана за китката и с леко извиване я принуди да седне отново. Прошепна й нещо на италиански, което нямаше нужда от превод.
Когато приключи със завързването, Джеси отново се изкатери в скута на майка си.
— Всичко е наред, мамо — прошепна момченцето, — всичко е наред.
Делла Торе прочисти гърло.
— Лилит е била жената на Адам… преди Ева.
— Вижте — обади се неочаквано Мари, — ако пуснете Джеси, готова съм да направя, каквото пожелаете.
Делла Торе се обърна към нея:
— Защо не ме изслушаш — каза той, — това пряко те засяга. — После пак насочи вниманието си към Ласитър: — Когато Лилит напуснала Адам — това сигурно ще те развесели, Джо, защото те не могли да се споразумеят кой да командва, — ангелите започнали да я уговарят да се върне.
Ласитър си мислеше, че газената лампа…
— И тя съгласила ли се е? — попита той.
Делла Торе поклати глава със съжаление:
— Не. Не го е направила. Толкова била нещастна от живота си с Адам и толкова била недоволна от Бог, че отишла да живее при Сатаната. И след време, естествено, му родила деца. — Духовникът се пресегна и усмихнато разроши косата на Джеси. — Демони, разбира се.
Ласитър кимна:
— В наше време това става често. Според мен виновна е MTV.
Делла Торе цъкна няколко пъти неодобрително с език, наведе се напред и каза:
— „А десетте рога на Звяра ще намразят блудницата, ще я превърнат в гола пустош, плътта й ще изядат, а самата нея на огън ще изгорят“ — той се облегна на стола си и поясни: — Откровение на Свети Йоан.
После се обърна към Грималди и заговори с него на италиански. Грималди разпери ръце и сви рамене.
— Не им стига въжето — преведе Мари.
Делла Торе се изненада:
— Говориш италиански?
—
Делла Торе се престори, че обмисля идеята.
— Не мога да направя това — каза след малко той и направи знак на Грималди. После му зашепна нещо в ухото. Грималди кимна и отиде в кухнята. Разрови из чекмеджетата и намери два кухненски ножа. Върна се при масата и ги даде на духовника, който му върна пистолета.
Мари трепна и Джеси се притисна още по-силно в нея.
Делла Торе се обърна към Ласитър:
— Подай ми ръката си — заповяда той и взе първия нож с петнайсетсантиметрово острие.
Ласитър го погледна, неспособен да повярва на очите си. След безкрайна тишина каза:
— Ъ-ъ… няма да стане.
Делла Торе кимна на Грималди, който пристъпи зад Ласитър.
Очакваше да го удари, но вместо това усети възможно най-лекото докосване с длан върху тила си, малко вдясно от центъра. След това чу щракване и веднага се досети защо Грималди държи ръката си там — човекът просто искаше да се запази да не бъде изпръскан с кръв, когато стреля.
Ласитър въздъхна дълбоко, изруга шепнешком и подаде ръката си на Делла Торе. Духовникът я взе в своята и я обърна с дланта към себе си. После я сложи внимателно на масата, взе кухненския нож и постави върха му в центъра й.
— Гледали ли са ти някога на ръка, Джо?
Ласитър разтърси глава и с дрезгав глас отговори:
— Не, никога. — Опитваше се да контролира дишането си, но нищо не се получаваше.
— Виждаш ли тази линия? — попита риторично Делла Торе. — Ето тази, късата? Това е линията на живота ти! — С тези думи духовникът вдигна ножа и го заби с всичка сила в дланта.
Болката беше толкова внезапна и пронизваща, че главата на Ласитър се отметна назад, а от устата му се изтръгна стон. Чу Мари някъде в далечината да изпищява, но нямаше време да се замисли над това, защото в същия миг Грималди сложи със сила и другата му ръка върху масата. Някой изправи пръстите му и в следващата секунда отново беше пронизан. Този път не издържа и изкрещя нещо, което прозвуча като низ от гласни и завърши със стон.
Отпусна глава на масата и изохка през зъби. Остана дълго така. Когато отново вдигна глава, Делла Торе го наблюдаваше с възбуден поглед, а Джеси странно плачеше. Мари беше призрачно бяла.
Погледна прикованите си ръце. Имаше изненадващо малко кръв, но въпреки това коремът му конвулсивно се надигна. Пое дълбоко въздух и се наведе към Делла Торе:
— Побъркан нещастник… Какво ти има?
— Налагаше се да импровизираме.
Грималди чу думата и се захили. Коремът му направи нов опит да се обърне, при което Ласитър изстина.
— Ти не разбираш какъв е залогът — обади се духовникът.
— Знам прекрасно какъв е — възрази Ласитър.
