— Съмнявам се — отговори Делла Торе и в същия момент навън проблесна светкавица. Последвалата гръмотевица изтрещя като граната и по прозорците зачатка дъжд. Делла Торе обезпокоено се огледа: — При този дъжд… — прошепна той. Но Ласитър не го слушаше, а гледаше ръцете си и се питаше дали ще събере куража да надигне масата. Ако го направеше, гравитацията щеше да изтръгне ножовете от дланите му. — Не внимаваш — укори го Делла Торе.
— Малко съм разсеян — погледна го Ласитър.
Духовникът кимна:
— Не трябваше да питам теб — каза той и се обърна към Грималди. Нареди му нещо на италиански, убиецът кимна, вдигна ципа на якето си и излезе навън в дъжда. Делла Торе отново се обърна към Ласитър: — Мислиш си, че знаеш какъв е залогът, но не знаеш нищо, Джо. Защото е невъзможно да знаеш, ако не вярваш в Бог толкова силно, колкото вярваш и в науката, а за да разбереш, трябва да вярваш и в
— Знам кой си мислиш, че е той — каза Ласитър.
Духовникът наклони любопитно глава:
— Така ли? И кой е според теб?
— Мислиш си, че е Исус Христос.
Делла Торе сви критично устни и след малко поклати отрицателно глава:
— Не-е… Не мисля така, защото, ако го мислех, щях да съм на колене пред него.
— Сигурен ли си в това?
Делла Торе направи неопределен жест.
— Сигурен съм, че Бог е създал човек по Свой образ и подобие, а не обратно. Това дете е изчадие. А изчадието има име.
— Името му — обади се Мари — е Джеси.
— Името му е Антихрист! — яростно я погледна духовникът, но гневът му бързо стихна. — Знаете ли — замислено каза той, — постижението на Барези наистина е значително. За няколко години този човек постигна онова, което всички магьосници не успяха да направят за векове.
— И какво е то? — попита Ласитър, мислейки:
Делла Торе го гледаше така, сякаш се досещаше какво планира. След кратка пауза отговори на въпроса му:
— Той създаде демони от кръвта.
Вратата се отвори и следван от студения порив на вятъра, на прага се показа Грималди с туба бензин. Влезе, попита нещо Делла Торе и духовникът кимна.
Изведнъж Делла Торе се развълнува, дишането му се учести, на челото му изби пот.
— Малко съм неспокоен — призна той, забелязвайки погледа на Ласитър. — Досега не съм правил нищо подобно.
— Хайде… хайде… хайде… — зашепна си Ласитър, призовавайки онази сила на волята, която му бе нужна, за да обърне масата. Мозъкът му крещеше команди на краката да се изправят, но ръцете не им позволяваха.
— За тях нямаме избор — каза Делла Торе и кимна към Мари и Джеси, — но при теб бихме могли да го направим по бързия начин.
Ласитър сви пръсти около остриетата и ги отпусна. Грималди вече развинтваше капачката на тубата.
— Благодаря, не искам — измърмори Ласитър.
— Е — каза Делла Торе и стана. — Време е. — Наведе се и топна пръст в кръвта, протекла от дясната ръка на Ласитър. Обърна се към Мари и изписа цифрата „6“ на челото й, после сграбчи Джеси за ръчичката, изви я и направи същото с него. Третата шестица написа на челото на Ласитър и се изправи, за да се възхити на произведението си.
В първия момент Ласитър не разбра, после схвана замисъла. Той, Мари и Джеси:
666
Дяволът.
Делла Торе бръкна в расото си и извади оттам бутилчица светена вода, която Ласитър веднага позна. Свали капачката и заръси из стаята, без да спира да мърмори нещо на латински.
Грималди застана зад Мари и Джеси, вдигна тубата и започна да излива бензин върху главите им. В стаята замириса на експлозив. Ласитър се опита да се надигне на крака, осъзнал, че това е единствената възможност. В същия миг Мари взе решението вместо него. Тя се облегна назад, вдигна крака, опря ги в ръба на масата и я тласна с всичка сила.
Ласитър изкрещя от болка, но ножовете изскочиха от дървото, а газената лампа падна и се разби на пода в краката на Делла Торе, подпалвайки расото му. Объркан, той заудря с ръце през пламъците. Мари изкрещя на Джеси да бяга. Грималди заръмжа. В стаята се замятаха сенки. Единствената светлина идваше от горящия като факла Делла Торе, който изостави опитите да задуши сам пламъците и с ужасен писък се затича през вратата, навън в дъжда.
Грималди направи крачка към него, за да му помогне, но преди да го стигне, Ласитър го нападна изневиделица, хвърли се върху гърба му и запрати тубата към Делла Торе. В бунгалото присветна и по пода пламна мрежа от горящи линии. Използвайки инерцията си, Ласитър заби Грималди в стената с удар, който изкара въздухът от гърдите му. После обърна замаяният италианец към себе си, хвана го за реверите и стовари чело в носа му. Нещо се счупи — със същия звук, с който се чупи пластмасова играчка — и Грималди се отпусна. Без да разсъждава, Ласитър помете краката му и когато тялото му рухна на пода, заби обувката си в гърдите му… И отново… и отново. Потърси главата му, но в този момент италианецът се изправи и стреля.
