Синът на Нептун полностью

— Не — отговори тя.

— Сигурна ли си? — попита Терминус. — Понеже предишния път…

— НЕ!

— Ох, че сме сърдити днес — каза божеството. — Героите пред подвиг винаги бързат… Сега кой ни остана? Да. Франк Занг. Центурион? Браво, Франк. И прическата е екстра за отговорния пост. Много, много добре. Ами свободен си да вървиш, центурион Занг. Имаш ли нужда от някакви насоки?

— Не, мисля, че не.

— Ами тогава върви надолу към БАРТ станцията — все пак каза Терминус. — Смени влака на Дванайсета улица в Оуклънд. Търсите спирка „Фрутвейл“. Оттам може да продължите пеш или да вземете автобуса до Аламеда.

— Хора, вие нямате ли си вълшебен влак или нещо подобно? — попита Пърси.

— Вълшебни влакове? Колко нелепо! — изсмя се Терминус. — А не щеш ли собствена безопасна линия и ВИП ложа? Просто пътувайте внимателно и бъдете нащрек. Полибот идва! Щеше ми се да мога да го ступам с хей тия две ръце, ама…

— Чакай малко. Кой идва? — попита Пърси.

Лицето на Терминус се напрегна, все едно изпъваше несъществуващите си бицепси.

— Както и да е. Бъдете нащрек за него. Предполагам, че може да надуши син на Нептун от километър. А сега тръгвайте. Хайде, хайде. И на добър час!

Невидима сила ги изрита през границата. Когато Пърси се обърна назад, Терминус го нямаше. Всъщност нямаше я цялата долина. По целия хълм Бъркли нямаше и следа от римския лагер.

Пърси се обърна към приятелите си.

— Някаква идея за какво говореше Терминус? Да бъдем нащрек за някакъв политик?

— По-ли-бот — произнесе на срички името Хейзъл. — Никога не съм го чувала.

— Името звучи някак гръцко — каза Франк.

— Това доста скъсява списъка — въздъхна Пърси. — Е, предвид факта, че вероятно всяко чудовище в радиус от осем километра ни е надушило, предлагам да тръгваме.

Отне им два часа да стигнат до пристанището в Аламеда. Пътуването бе лесно, сравнено с последните няколко месеца на Пърси. Не ги нападнаха чудовища. Никой не го погледна така, все едно вижда Маугли.

Франк бе прибрал копието, лъка и колчана си в продълговат сак за ски. Кавалерийският меч на Хейзъл бе увит в спален чувал и прикачен към гърба й. Заедно тримата приличаха на обикновени ученици, тръгнали на екскурзия. Минаха покрай спирка „Рокбридж“, купиха си билети с обикновени пари и се качиха на влака.

Слязоха в Оуклънд. Трябваше да минат през някои крайни квартали, но никой не ги притесни. Всеки път, когато някой от местните хулигани погледнеше очите на Пърси, отстъпваше назад. През последните няколко месеца той бе усъвършенствал вълчия си поглед, който гласеше: „За колкото и опасен да се мислиш, мога да ти счупя главата“. След като бе удушил морски змей с голи ръце и бе прегазил две горгони с полицейска кола, Пърси не се притесняваше от улични хулигани. Всъщност вече почти нищо от света на смъртните не го плашеше.

Късния следобед стигнаха до пристанището в Аламеда. Пърси погледна към залива на Сан Франциско и жадно вдиша соления морски въздух. Веднага се почувства по-добре. Това бе владението на баща му. Каквото и да ги чакаше, той щеше да го победи, ако е в морето.

Дузини лодки бяха закотвени по доковете — от яхти, дълги по петнайсет метра, до малки рибарски лодчици. Той потърси с поглед някакъв магически кораб — може би трирема или нещо с драконова глава като кораба от сънищата му.

— Ъъ… хора, имате ли представа какво търсим?

Хейзъл и Франк поклатиха глави.

— Дори не знаех, че имаме флота. — Хейзъл звучеше недоволна от този факт.

— О… — възкликна Франк и посочи нещо. — Нали не мислите…

В края на пристанището имаше мъничка лодка, много подобна на спасителна. Беше покрита с пурпурен брезентов плат, върху който с избледнели златни букви пишеше SPQR.

Увереността на Пърси рязко спадна.

— Е, не.

Той махна брезента от лодката, справяйки се с морските възли така, все едно се е занимавал с това цял живот. Под мушамата се показа стара гребна лодка без гребла. Беше боядисана в тъмносин цвят, но от многото ръжда и сол бе придобила вида на голяма синина насред морето.

На носа все още се четеше името „Пакс“, изписано със златни букви. Нарисувани очи гледаха тъжно към водата, сякаш лодката се канеше да заспи. На борда имаше две скамейки, малко стоманена вълна, стар хладилник и навито оръфано въже, единият край на което бе вързан за котвата. На дъното на лодката имаше найлонов плик и две празни кутийки от кола, цопнали в няколко сантиметра мътна вода.

— Треперете! — изръмжа Франк. — Пред мощта на римската флота!

— Има някаква грешка — каза Хейзъл. — Това е боклук!

Пърси си представи как Октавиан им се смее, но реши да не се предава. Стара или не, „Пакс“ си оставаше лодка. Той скочи на борда и корпусът изскърца под краката му в отговор на присъствието му. Събра боклука в хладилника и го остави на пристанището. С волята си изтласка мръсната вода от лодката, след което посочи стоманената вълна. Тя полетя към пода и започна да го търка така бързо, че металът се нагря. Когато приключи, лодката бе чиста. Пърси посочи и въжето и то се отвърза от пристанището.