— Може би щяхме да станем — каза Рейна — с времето. Преторите работят заедно и е нормално да се влюбят един в друг. Но Джейсън беше на този пост само за няколко месеца, след което изчезна. Оттогава насам Октавиан не спира да ме агитира за нови избори. Засега го удържам. Наистина имам нужда от партньор във властта, но предпочитам някой като Джейсън. Воин, а не интригант.
Тя зачака. Устата на Пърси пресъхна, когато разбра, че му отправят дискретна покана.
— Ъъ… имаш предвид… ъъъ…
— Мисля, че боговете са те изпратили да ми помогнеш — каза Рейна. — Не зная откъде си, точно както преди четири години. Но смятам, че пристигането ти е някакъв вид отплата. Някога ти разруши дома ми. Сега си изпратен да го спасиш. Пърси, не се сърдя заради миналото. Сестра ми… тя наистина все още те мрази, но съдбата ме отведе в лагер „Юпитер“ и тук се справих добре. Всичко, което искам, е да работим заедно за бъдещето. Искам да спася този лагер.
Металните кучета го гледаха, оголили зъби. Пърси установи, че му е трудно да срещне очите на Рейна.
— Виж, ще направя, каквото мога — обеща той, — но съм нов тук. В лагера има много кадърни хора, които го познават далеч по-добре. Ако мисията е успешна, Хейзъл и Франк ще бъдат герои. Може някой от тях…
— Моля те — прекъсна го Рейна, — никой не би следвал дете на Плутон. Около това момиче има нещо… Слухове за това откъде е… Не става. Що се отнася до Франк Занг — той има добро сърце, но е наивен и некомпетентен. Пък и ако другите научат семейната му история…
— Семейна история?
— Въпросът е, Пърси, че ти си истинската сила в това пътуване. Ти си ветеранът. Видях какво умееш. Принципно не бих избрала син на Нептун, но ако мисията ти е успешна, легионът може да бъде спасен. Лесно ще станеш претор. Заедно с теб можем да увеличим силата на Рим. Ще съберем армия и ще намерим Портите на Смъртта. Ще смачкаме Гея веднъж завинаги. Можеш да бъдеш много полезен… приятел. — Тя изрече думата така, сякаш може да има много значения и от него зависи кое да избере.
Краката на Пърси се размърдаха, сякаш той искаше да побегне.
— Рейна… за мен е чест наистина. Но аз имам приятелка. И не искам властта на претор.
Пърси се уплаши да не я е обидил. Но вместо това тя просто повдигна вежди.
— Мъж, който не жадува за власт? — изрече тя. — Ето това вече доказва, че не си съвсем римлянин. Помисли малко. След четири дена ще трябва да направя своя избор. Ако ще се борим с чуждо нашествие, имаме нужда от двама силни претори. Бих предпочела теб, разбира се, но ако не успееш да извършиш подвига или не се върнеш, или отхвърлиш предложението ми… ще трябва да работя с Октавиан. Искам да спася този лагер, Пърси. Нещата са много по-зле, отколкото допускаш.
Пърси си спомни за това, което му бе казал Франк. Че чудовищата стават все по-дръзки, а нападенията им — все по-чести.
— Колко зле?
Рейна заби нокти в масата.
— Дори сенатът не знае цялата истина. Помолих Октавиан да не разкрива авгурите, иначе ще настъпи масова паника. Той е видял огромна армия, която идва на юг. Те са много повече, отколкото можем да надвием. И ги предвожда гигант.
— Алкионей?
— Не мисля. Ако той наистина е неуязвим в Аляска, ще е глупаво да идва лично. Сигурно е някой от братята му.
— Страхотно — каза Пърси, — значи трябва да се борим с двама гиганти.
Преторът кимна.
— Лупа и вълците й се опитват да ги забавят, но тази сила е твърде мощна дори за тях. Врагът скоро ще е тук, най-късно за Пирът на Фортуна.
Пърси потрепери. Виждал беше Лупа в действие. Знаеше колко силни са вълчата богиня и нейната глутница. Ако врагът бе прекалено силен за нея, лагер „Юпитер“ нямаше шанс.
Рейна разчете изражението му.
— Зле е, но не е безнадеждно. Ако успееш да ни върнеш орела и освободиш Смъртта, така че да можем да убиваме враговете си, имаме шанс. Има и още нещо…
Рейна избута сребърния пръстен към него.
— Не мога да ти помогна много, но пътуването ти ще те отведе близо до Сиатъл. Моля те за услуга, която ще помогне и на теб. Намери сестра ми Хила.
— Сестрата, дето ме мрази?
— О, да — съгласи се Рейна, — тя с радост би те убила. Но покажеш ли й моя пръстен, може да ти помогне.
— Може?
— Не мога да говоря от нейно име. Всъщност… — Рейна се намръщи. — Всъщност от седмици не сме се чували. Замлъкнала е. С тези армии…
— Ти искаш да видя как е — предположи Пърси, — да се увериш, че тя е добре.
— Да, отчасти. Не смятам, че е загинала. Тя е могъща, а територията й е добре охранявана. Но ако я намериш, може да ти помогне много. Това може да предреши изхода на мисията. А ако й кажеш какво става тук…
— Тя може да изпрати помощ? — попита Пърси.
Рейна не отговори, но Пърси видя отчаянието в очите й. Беше ужасена, готова да се хване за всяка сламка, само и само да спаси лагера. Неслучайно искаше помощта на Пърси. Тя бе единственият претор. Отговорността за целия лагер бе само върху нейните плещи.
Пърси взе пръстена.
— Ще я намеря. Но къде да я търся? Какви сили има тя?
— Не се безпокой. Иди в Сиатъл и тя ще те намери.
